— Само за любители, за познавачи.
Ложкин вървеше към къщи, леко смутен от грубото си държане в магазина, но смущението му полека-лека изчезваше, защото подире му го следваха, без дори сами да забележат, развълнувани хора, разменяха си думи на удивление и се възхищаваха от златната красавица в буркана.
— Донесе ли нещо? — попита съпругата на Ложкин от кухнята, без да забележи колко светло стана в стаята зад нея. — Види ми се, половинка си домъкнал?
— Половинка чиста вода — съгласи се старецът. — Половин килце в буркан и същото желая и на вас.
— Не — каза бабата, без да се обръща. — Там, на улицата ли си смукна?
— Ех и ти де!
— Дрънкаш врели-некипели.
Старецът не взе да се разправя, размести кактусите на перваза, намигна на канарчетата, които зачуруликаха смаяно, като видяха буркана, извади резервния аквариум и го понесе към чешмата в кухнята.
— Помести се — каза той на съпругата си. — Остави ме да налея вода.
Тогава съпругата разбра, че мъжът й не е пиян, избърса ръце в престилката и надникна в стаята.
— Майчице — рече тя. — Само златна рибка ни липсваше!
Съпругата се наведе над буркана, а рибката измъкна насреща й остра муцунка, зяпна, сякаш се задушаваше, и тихичко каза:
— Да бяхте ме пуснали, другари, в рекичката.
— Какво? — попита съпругата.
— Въздействувайте на мъжа си — рече рибката почти шепнешком. — Той никога няма да ме пусне, ако не му повлияете.
— Какво, какво? — попита съпругата.
— Ти с кого, такова? — учуди се старецът, като се върна в стаята с пълен аквариум.
— И аз не знам — рече жената. — Не знам.
— Красива ли е? — попита Ложкин.
— Хич не знам — повтори жената. Позамисли се малко и добави: — Да беше я пуснал в рекичката. Че кой знае каква беля ще ни сполети.
— Да не си изкуфяла? Та тя в държавния магазин струва две рубли и четирийсет копейки!
— В държавния ли? — попита жената. — Дават ли вече?
— Дават, ама никой не взима. Не разбират. Скъпо им се струва. Та мигар две и четирийсет са много за такова чудо?
— Миша — рече съпругата, — три рубли ще ти дам. Четири и мезенце ще ти купя. Само я пусни. Страх ме е.
— Луда жена — увери се старецът. — Сега ще я преместим в аквариума.
— Пусни я.
— Дума да не става. Може би цял живот я чакам. В Москва писма писах. Две и четирийсет платих.
— Е, както щеш — каза старицата и заплака. Запъти се към кухнята.
В този момент нервите на рибката не издържаха.
— Не си отивай! — викна тя пронизително. — Още не всички аргументи са изчерпани. Ако ме пуснете, ще ви изпълня три желания.
Старецът беше стабилен сух човек, но при тия думи изпусна аквариума, той се строши и Ложкин остана до глезените във вода.
— Нищо не ни трябва! — отвърна бабата от кухнята. — Нищо не ни трябва. Върви си в реката! Само беля с тебе.
— Не-е — каза старецът бавно. — Не-е-е. Какво става, що за приказки?
— Аз говоря — отвърна рибката. — И думата ми е твърда.
— Че как е възможно? — попита старецът, подвил подгизналия си крак. — Рибите не говорят.
— Аз съм хибридна — отвърна рибката. — Дълго е за разправяне.
— Изотопи ли? — попита старецът.
— И изотопи.
— Хвърли я — настояваше бабата.
— Почакай. Сега ще я изпитаме. Хайде, направи аквариума какъвто си беше, на прозореца да стои, а в стаята да е сухо.
— Ама ще ме пуснеш ли, няма да ме излъжеш?
— Честна дума, ще те пусна — рече старецът. — Три желания ли можеш да изпълниш?
— Три.
— Тогава ми възстанови аквариума; стане ли, ще отърча до магазина и още десет ще купя. Или може би само ти си говоряща?
— Не, всички сме — призна рибката.
— Тогава туряй аквариума.
В стаята въздухът потъмня за миг, чу се шум, като че на-близо прелетя голяма птица, и в този миг на прозореца се появи цял-целеничък пълен с вода аквариум.
— Става — каза старецът. — Всичко е наред.
— Останаха две желания — напомни рибката.
— Тогава тоя аквариум ми е малък. Дали да й заповядам да ми сътвори нов? Столитров, с водорасли, а?
Междувременно старицата, все още смутена, се върна при него. Сега към смущението й се прибави и друг страх — старецът е вятърничав, ще пропилее всичките желания, ами ако рибката лъже? Ако само тя единствена е такава?
— Стой! — рече тя на стареца. — Първо другите изпитай. Другите рибки. И в малък аквариум ще преживеят. Аквариум да ти построи — туй за нея е фасулска работа. А на нас къде повече ни трябва нова къща с градинка.
— Аха — каза той. — Това е разумно, вади парите от шкафа, давай кофата. Докато ме няма, не я изпускай от очи.