— Завийте ми две рибки, златни, ако обичате.
— Вие ли сте, Корнелий Иванович? — учуди се Зиночка, която живееше на една и съща улица с Удалов. — Ложкин ли ви посъветва? Мъжка и женска ли ще желаете?
— Зиночка, не им продавай рибки — обади се иззад аквариума инвалидът Ерик, който все не можеше да се реши да напусне магазина.
— Млади момко — прекъсна го Грубин. — Само от уважение към героичното ви минало се въздържам от отговор. Зиночка, ето буркана, слагайте стоката.
В очите на Зиночка имаше сълзи. Взе сака и го мушна в аквариума. Рибките отскочиха от него на вси страни.
— И те разбират — каза някой.
На вратата настъпи раздвижване — старецът Ложкин с кофата опитваше да се промъкне към щанда.
— Не се церемонете с тях — каза Удалов. — И без това ще ги изпържим.
— Дайте на мене — викаше от вратата Ложкин. — Аз съм любител. Няма да ги пържа!
Отделните обаждания потънаха в общата шумотевица. Към Зиночка се протягаха ръце със стиснати рубли и като се стараеше да я предпази от тълпата, Ерик вдигна патерицата, чукна с нея по пода и викна:
— Тишина! Спазвайте реда си!
Настъпи тишина.
И в тая тишина всички чуха как една рибка, подала глава от аквариума, каза:
— Истинско безумие е да ни пържат. Все едно да се унищожават кокошките, дето снасят златни яйца. Ще се оплачем.
В магазина се възцари тишина. Друга рибка доплува до първата и рече:
— Трябва да получим гаранция.
— Каква? — попита Грубин с тъничко гласче.
— По три желания от всяка. И нито дума повече. После — на свобода.
Настъпи мълчание.
Сетне — бавно движение към щанда, тъй като любопитството е много силно чувство и желанието да погледнат истински говорящи рибки привличаше хората като магнит.
След пет минути всичко свърши. В празния магазин на празния щанд стоеше празен аквариум. Водата в него още се поклащаше. Зиночка тихичко плачеше, проверявайки прихода. Ерик все така стоеше в ъгъла и разтриваше със здравата сн ръка премазания хълбок. После се наведе, вдигна от пода букетчето, което почти не беше пострадало, и отново го сложи на щанда.
— Не тъгувайте, Зиночка — каза Ерик. — Може би другото тримесечие пак ще изпратят. Съжалявам само, че не стигнаха до мен. Бих ви дал своята.
— Аз не затуй — каза Зиночка. — Някаква алчност се пробуди у хората. Дори е срамно. Старецът Ложкин завикал — на мен десет парчета, и изобщо…
— Много съжалявам, че не можах да взема за вас — рече Ерик. — Довиждане.
Излезе. Вера Яковлевна, която изчакваше да си отидат всички, пристъпи към Зшючка с палехска кутийка в ръце. В нея едва се сместваха две рибки.
— Все пак купих — каза тя. — А ти даже и не забеляза, Разбрах, че ако стоя и чакам да свърши това стълпотворение, нищо няма да получа. Та ти не се сети да оставиш поне две-три настрана.
— Къде ти! — рече Зиночка. — Много се радвам, че вие сте успели. А аз дори не съм забелязала. Такъв бой беше — само вземах парите и ловях рибките.
— Едната е твоя — каза Вера Яковлевна. — Ще ми върнеш, като си вземеш заплатата.
— Не ми трябва. Пък и нямам право да я взема.
— Тогава ти я подарявам. За рождения ден. Не ставай смешна. Кой бяга от късмета си? Даже шуба нямаш, а зимата вече е на прага.
— Не, не, за нищо на света! — каза Зиночка и заплака, още по-горчиво.
— Какво пък толкова — обади се от кутийката рибката. — И без това един човек не може да поиска повече от три желания. Ако ще и сто рибки да има. А пък шуба ти трябва и ще ти я направя. Каква искаш — от норка или астраганена?
— Ха така! — каза Вера Яковлевна. — Къде е сакчето? Ще ти я прехвърлим. Много се радвам.
— Ама не бива — съпротивяваше се Зиночка. От вратата надникна непозната жена и попита:
— Останаха ли още рибки?
— Свършиха — каза Вера Яковлевна и затвори капака на палехската кутийка. — Сега ще има да се точат. Да затворим, а? И без туй каква ли търговия ще има тепърва?
— Трябва да напиша отчет до областното управление на търговията — отвърна Зиночка. — Страх ме е, че ни стовариха тая стока по погрешка.
— В къщи ще го напишеш. Да вървим.
Зиночка я послуша. Махна бележката от вратата, заключи, скри получените пари. Вера Яковлевна извади още една палехска кутийка и премести в нея рибката на Зиночка. Продавачките излязоха от магазина през задната врата.