— Благодаря — каза Савич на рибката. — Не можете да си представите колко ми дотегна. Сега да вървим у дома и достойно да използуваме останалите желания.
Този ден в града станаха още много чудеса. Някои от тях си останаха достояние само на частни лица и техните семейства, а някои станаха известни на целия Велики Гусляр. Това се отнася и за детския зоокът, който и досега е една от забележителностите на града, и за историята с водката във водопровода, и за асфалтираната уличка, и за появата на голямо количество френски парфюми в универмага — явление загадъчно и необяснимо, и за камиона, пълен с гъби, видян от мнозина пред къщата на Сенкини, и даже за това, че една скандална особа си прехапа езика, за трите сватби, неочаквани за околните, и още, и още, и още…
До вечерта, до края на срока, когато трябваше да занесат рибките в реката, повечето желания бяха изпълнени.
По „Пушкинска“, в посока на крайбежната улица, вървеше народ. Бяха и собствениците на рибки, и просто любопитни.
Вървяха цялото семейство Удалови. Отпред Максим на велосипед. След него — останалите. Ксения стискаше в ръка парцалчето, с което преди малко беше бърсала праха от новия роял „Бекер“.
Вървеше Грубин. Носеше не само буркана с рибката, но и клетката с папагала. Искаше всички да видят — мечтата му се е сбъднала.
Вървяха Ложкини. Старецът беше с нов шевиотен костюм, а в гардероба висяха още осем чудесни костюма.
Вървяха прегърнати Погосян и Кац. Носеха заедно бутилка. Да не оставят за утре.
Вървеше Зиночка.
Вървеше Савич.
Вървяха всички други.
Спряха на брега.
— Минутка, моля — каза една от златните рибки. — Благодарим ви, жители на този чудесен град. Вашите желания, макар и често да бяха прибързани, ни зарадваха с разнообразието си.
— Не всички — възразиха й рибките от буркана на Погосян-Кац.
— Не всички — съгласи се рибката. — Утре много от вас ще почнат да се тормозят. Ще се укоряват, че не са поискали златни чертози. Недейте. Казваме ви: утре никой няма да почувствува разочарование. Така искаме ние и това е нашето колективно рибе желание. Ясно ли е?
— Ясно е — отвърнаха жителите на града.
— Глупаци — каза папагалът ара, който се оказа способен и вече знаеше няколко думи.
— Сега можете да ни пуснете във водата — каза рибката.
— Стойте! — чу се вик отгоре.
Всички се обърнаха към града и се вцепениха от ужас. Зрелището, което изникна пред очите им, беше необикновено и трагично.
Към брега тичаше човек с десет крака и множество ръце и размахваше всички тия ръце едновременно.
Когато човекът наближи, го познаха.
— Ерик! — каза някой.
— Ерик! — повтаряха хората и му правеха път.
— Какво е станало с мен? — викаше Ерик. — Какво е станало? Кой е виновен? Защо е всичко това?
Лицето му беше чисто, без белезите от изгаряне, косите разрошени.
— Тичах из града, молех да ми дадат рибка — продължаваше страшният Ерик, размахвайки двайсетте си ръце, една от които беше отляво, а останалите отдясно. — Легнах да си почина, а като се събудих — вижте какво бе станало с мен!
— Ах — каза Зиночка. — Аз съм виновна за всичко. Какво направих само. Но аз мислех за добро, поисках Ерик да си има нова ръка и нов крак и лицето му да се оправи. Мислех добро да сторя — нали ми остана едно желание.
— Аз съм виновен — намеси се Ложкин. — Рекох си — Не бива човекът да остане онеправдан. И също му пожелах ръка.
— И аз — обади се Грубин.
— И аз — каза Савич.
Всичко осемнайсет души си признаха.
Във възцарилата се тишина някой се изсмя.
Савич попита рибката си:
— Не можете ли да ни помогнете?
— Не, за съжаление — отвърна рибката. — Всички желания са изчерпани. Ще се наложи да го откарате в Москва, да му отрежат излишните крайници.
— Ама че история — каза Грубин. — С една дума, ако е нужно, вземете обратно моя дяволски папагал.
— Глупак — каза папагалът.
— Няма да помогне — каза рибката. — Желанията нямат обратна сила.
И в този миг на сцената се появиха младите натуралисти от първо средно училище.
— Някой да иска желание? — попита един от тях. — Ние използувахме двете, а за третото не можахме да се разберем.
Тогава децата видяха Ерик и се уплашиха.
— Не бойте се, деца — каза им златната рибка. — Ако нямате нищо против, ще приведем в човешки вид пожарникаря Ерик.
— Нямаме — казаха натуралистите.
— А вие, жители на града?
— Не — отвърнаха хората на рибките.
В този момент въздухът потъмня и Ерик прие отново нормалния си, здрав вид. И между другото, беше доста хубав и привлекателен момък.