– Майка ти ми намери място на кораб – каза тя, без да вдига поглед.
Гласът й бе мек, какъвто Ярви не бе свикнал да го чува.
– Добър навигатор се търси навсякъде – отвърна Ярви.
Боговете му бяха свидетели, той самият имаше нужда от такъв, който да му показва правилния път.
– Заминаваме по изгрев-слънце за Скекенхаус – каза тя. – След това на юг.
– Към дома? – попита Ярви.
Сюмаел притвори очи и кимна. Устните й се разтегнаха в усмивка.
– Към дома.
Когато я видя за пръв път, Ярви не я намери за кой знае колко привлекателна, но сега му се стори красива. Толкова, че не можеше да извърне очи от нея.
– Мислила ли си, че... може да останеш?
Намрази се от самия факт, че го каза. Заради това че я принуждаваше да го отхвърли. Та той бе обречен на Събора. Нямаше какво да й предложи. А и тялото на Джоуд лежеше помежду им като пропаст, която нямаше прекосяване.
– Трябва да вървя – каза тя. – Вече почти не си спомням коя бях някога.
Той можеше да каже същото за себе си.
– Важното е коя си сега.
– И това не помня вече. Освен това Джоуд ме носи в снега. – Ръката й посегна към единия край на плащаницата, но за най-голямо облекчение на Ярви не го повдигна. – Най-малкото, което мога да направя, е сега аз да нося него. Ще отнеса прахта му в селото му. Може дори да пия от онзи прословут кладенец. Да пия и за двама ни. – Тя преглътна тежко. Незнайно по каква причина през цялото време Ярви усещаше в гърдите му да се надига гняв. – Кой би отказал най-сладката вода на...
– Той избра да остане – прекъсна я гневно Ярви.
Сюмаел просто кимна, без да вдига очи от плащаницата.
– Всички избрахме да останем.
– Не съм го карал насила.
– Не.
– Можеше да тръгнеш без него или да го убедиш да тръгне с теб, само да се бе опитала малко повече...
Този път тя вдигна очи, но в тях Ярви не видя гнева й, който заслужаваше, само нейния дял вина.
– Прав си. Сега този товар ще тежи на моите рамене.
Ярви извърна рязко поглед и усети очите му да се насълзяват. Поредица от постъпки и направени избори, всеки на вид по-малкото зло, но ето как го бяха довели дотук. Възможно ли бе това да е нечие всеобщо благо?
– Не ме мразиш? – прошепна той.
– Загубих един приятел. Не искам да изгубя втори. – Тя постави внимателно ръка на рамото му. – Не ме бива много в намирането на приятели.
Ярви постави длан върху ръката й и му се прииска никога да не я отдръпва оттам. Странно, човек никога не забелязва нещо, докато не дойде моментът, в който осъзнае, че не може да го има.
– Не ме виниш дори? – прошепна отново.
– Защо да го правя аз? – Тя стисна рамото му, после отдръпна ръка. – Сам по-добре ще се справиш.
Спасение за едни
– Радвам се, че дойде – каза Ярви. – Приятелите ми са съвсем на изчерпване.
– Ще се радвам да го направя – отвърна Рълф. – За теб и заради Анкран. Не смея да твърдя, че долюбвах много кльощавото копеле, докато се разпореждаше със склада на кораба, но накрая започнах да го харесвам. – Той се усмихна и покритият с коричка белег на челото му помръдна. – Към някои хора се привързваш от самото начало, но онези, дето искат време да се привържеш към тях – тях никога не забравяш. Да освободим малко роби, а?
Стоката се надигна на крака с мърморене, пъшкане и подрънкване на вериги. Вторачиха в тях очи, пълни със смесица от срам, страх, надежда и отчаяние, и Ярви неволно вдигна ръка и опипа белезите на шията си, оставени от нашийника. Вонята го връхлетя, а с нея и спомените, които така му се щеше да забрави. Странно как бързо бе привикнал обратно към свободата.
– Принц Ярви!
собственикът изникна от тъмната вътрешност на магазина. Беше едър мъж с бледо лице с меки черти, бегло познато отнякъде. Един от процесията кършещи ръце оплаквачи при вдигането на могилата на баща му може би. Е, сега щеше да има възможността да ги покърши отново.
– Вече не съм принц – отвърна Ярви, – но иначе да. Ти си Йоверфел, нали?
Търговецът на плът изпъчи гордо гърди от честта да го познават по име.
– Да, разбира се, това съм аз и съм дълбоко поласкан от посещението ти! Ако позволиш да попитам, какви роби...
– Името Анкран говори ли ти нещо?
Погледът на търговеца се стрелна към Рълф, наблюдаващ с мрачно изражение отстрани, пъхнал палци в колана на меча си.
– Анкран ли?
– Нека опресня паметта ти, както вонята на магазина ти опресни моята. Продал си мъж на име Анкран, а после си го изнудвал за пари, за да държиш жена му и детето му в безопасност.