– Не и аз, брат Ярви, не и аз. Но ето че си препасал меч. – Тя погледна намръщено към ножницата на меча на Шадикшарам на кръста му. – Благата дума спира повече удари.
– Нося го за онези, които тя пропусне. Напомня ми откъде идвам. Пасторът застава зад баща Мир, но майка Война не му е чужда.
– Ха! Самата истина.
Майка Гундринг го покани на столчето от другата страна на огнището. На същото, откъдето толкова често бе слушал запленен историите й, на което научи езици, история, да познава билки и растения и да говори както подобава с крале. Възможно ли бе да са минали едва няколко месеца откакто за последно седя на него? Струваше му се, че това беше в друг свят. В сън.
От който днес се беше пробудил.
– Радвам се, че се върна – каза тя – и не само заради чая ми. Чака ни много работа в Торлби.
– Не мисля, че хората тук ме обичат.
Майка Гундринг махна пренебрежително с ръка:
– Забравили са вече. Хората имат къса памет.
– За това работата на пастора е да помни.
– А също да съветва, да лекува, да говори истината и познава тайните проходи, да избира по-малкото зло и всеобщото благо, да изглажда пътя на баща Мир на всички езици, да разказва притчи...
– Да ти разкажа ли аз една?
– За какво се разказва в нея, брат Ярви?
– За кръв и измама, за пари и убийство, за предателство и жажда за власт.
Майка Гундринг се засмя и отпи от чая.
– От единствените притчи, които наистина харесвам, значи. Има ли в нея елфи? А дракони? Тролове?
Ярви поклати глава:
– Хората са способни на предостатъчно зло, повече отколкото някога ще имаме нужда.
– И това е истина. Нещо, което си научил в Скекенхаус?
– Отчасти. Работя по тази притча отдавна. От нощта, в която разбрах за смъртта на баща ми. Но сега мисля, че най-после я наредих с всички подробности, от началото до края.
– Познавайки таланта ти, ще е наистина вълнуваща история.
– Ще тръпнеш, докато я слушаш, майко Гундринг.
– Започвай тогава!
Ярви се наведе напред, загледа се огъня и потърка с палец дланта на сакатата си ръка. Беше я репетирал от деня, в който издържа изпита, отказа се от престола и прие Събора за свое семейство. От момента на целувката по бузата на баба Вексен, когато погледна в очите й, видя в тях онази жажда, онази алчност и разбра истината.
– Ами, не знам откъде да започна.
– От самото начало, разбира се. Почни с предисторията.
– Добър съвет – отвърна Ярви. – Твоите съвети винаги са били добри. И така... Един върховен крал, отдавна прехвърлил златните си години, и Първият пастор от Събора – тя също своите, ревностно обсебени от властта си, както често става с онези, които я имат, един ден погледнали на север от Скекенхаус и видели заплаха за величието си. Не била заплахата от стоманата в ръката на железен воин, ами от жена, която предяла злато и сребро. Златна кралица, с планове да сече монети с еднакво тегло, за да става всичката търговия из земите около Разбито море с нейния образ.
Майка Гундринг се облегна назад и сбърчи замислено чело:
– В тази притча май има частица истина.
– В добрите притчи винаги има. Ти си ме учила на това. – Веднъж започнал разказа си, думите потекоха с лекота. – Върховният крал и пасторът му видели търговците да напускат доковете им и да отиват при тази северна кралица. Месец след месец приходите в хазната им се топели, а с тях и властта им. Трябвало да действат незабавно. Но да убият жена, която може да преде злато от слама? Не. Мъжът на северната кралица бил прекалено горд и гневен, за да се разберат с него. Ще го убият, тогава ще съборят кралицата от високия й престол и ще я накарат да запреде за тях. Такъв бил планът им.
– Да убият крал? – промърмори майка Гундринг и изгледа изпитателно Ярви над ръба на чашата чай.
Той сви рамене:
– Така обикновено става в притчите.
– Но кралете са предпазливи, добре охранявани.
– Особено този крал. Затова те се нуждаели от помощта на някой, на който той има доверие. – Ярви се приведе отново напред и топлината на огъня лъхна лицето му. – И те научили един орел с бронзови пера послание. Кралят трябва да умре. И го изпратили на пастора на северния крал.
Майка Гундринг примига и бавно отпи глътка чай.
– Тежка задача за един пастор, да убие човека, на когото се е клела да служи.
– Но нима тя не е дала клетва за вярност и към върховния крал и Първия пастор?
– Всички сме я дали – прошепна майка Гундринг. – Ти също, брат Ярви.
– О, аз давам клетви под път и над път, вече съвсем им изгубих края, коя да изпълнявам, коя не. Този пастор имал същия проблем. Защото кралят седи между богове и хора, а върховният крал – между богове и крале. А този напоследък си мислел, че седи дори още по-високо. Тя знаела, че заповедта му трябва да бъде изпълнена. Затова скроила план. Да замени своя крал с по-сговорчивия му брат. Да отстрани всички законни наследници на трона. Да хвърли за това вината върху заклет враг от далечния север, където кракът на цивилизован човек рядко стъпва. Да каже, че е дошъл гълъб от друг пастор с предложение за мир, и така да примами своя крал в капан...