– Може би там е открила по-малкото зло – каза майка Гундринг. – Може би не е имала друг избор, или това, или да гледа майка Война да разперва кървави криле над земите около Разбито море.
– По-малкото зло и всеобщото благо. – Ярви пое дълбоко дъх и той прониза болезнено гърдите му. Замисли се за черните птици в клетката на сестра Ауд. – Само дето набеденият пастор никога не изпращала гълъби. Само врани.
Чашата застина на половината пък към устните на майка Гундринг.
– Врани?
– Толкова често става така, една дребна подробност и целият добре скроен план се срива в руини.
– Ах, тези досадни подробности. – Едното й око потрепери, докато се взираше в чашата. Тя отпи нова голяма глътка и двамата с Ярви замълчаха, заслушани в пращенето на огъня. – Досетих се, че един ден ще разплетеш историята – каза накрая тя, – но не очаквах да е толкова скоро.
– Хм, нека позная, не преди да умра в Амвенд.
– Това не беше мое решение – отвърна възрастният пастор. Тя, която му бе като майка. – Ти трябваше да издържиш изпита, да се откажеш от престола и един ден да заемеш мястото ми, това винаги е бил планът ми за теб. Но Одем ми нямаше доверие. Избърза. Не можех да спра майка ти да те качи на Черния трон. – Тя въздъхна горчиво. – А и баба Вексен нямаше да остане доволна от такъв развой на събитията.
– Затова ме остави да падна в капана на Одем.
– С огромно съжаление. Там видях по-малкото зло. – Тя остави чашата на пода до себе си. – Как свършва притчата ти, брат Ярви?
– Току-що свърши. С огромно съжаление. – Той вдигна поглед от огъня и я погледна право в очите. – И искаш да кажеш отец Ярви.
Възрастният пастор сбърчи чело, погледна го учудено, после сведе поглед към чашата на пода.
– Черен език?
– Дадох клетва, майко Гундринг. Да отмъстя на убийците на баща ми. Може и да съм получовек, но дадох цяла клетва.
Пламъците в огнището подскочиха и оранжевите им светлини заблестяха в бурканите по рафтовете.
– Баща ти и брат ти – изграчи пресипнало тя. – Одем и хората му. И още толкова други. А сега Последната врата се отваря за мен. И всичко... за едни монети.
Майка Гундринг примига и залитна напред. Ярви се пресегна рязко и я подпря с лявата си ръка. С дясната намести възглавничката зад гърба й и я облегна внимателно назад в стола.
– Изглежда, монетите могат да бъдат истински смъртоносни.
– Съжалявам – прошепна тя.
– Аз също. В цял Гетланд няма да намериш човек с повече съжаления от мен.
– Не мисля така. – Тя се усмихна немощно. – Ти ще бъдеш добър пастор, отец Ярви.
– Ще се постарая.
Тя не отговори.
Ярви пое разтреперан дъх и притвори клепачите й. Кръстоса сбръчканите й ръце в скута и се отпусна обратно прималял на столчето. Продължаваше да седи на него, когато вратата се отвори с трясък. Фигурата на новодошлия изкачи тичешком стъпалата и сноповете билки, провесени от тавана, започнаха да се полюшват като тела под бесилката, докато той се провираше през тях.
Беше един от младите воини, наскоро издържал изпита в квадрата. Оказа се по-млад и от Ярви, когато застана на входа и светлината на огъня освети голобрадото му лице.
– Крал Удил иска да поговори с пастора си – каза той.
– Нима?
Ярви лисна останалия на дъното на чашата чай в огъня и обви пръсти около студения елфически метал на жезъла на майка Гундринг. На своя жезъл.
Изправи се.
– Предай на краля, че идвам.
Благодарности
Както винаги, на четиримата, без които:
Брен Абъркромби, чиито очи подпухнаха от четенето й;
Ник Абъркромби, чиито уши писнаха от слушането й;
Роб Абъркромби, чиито пръсти се протъркаха от прелистване на страниците й;
Лу Абъркромби, чиито ръце изтръпнаха да ме вдигат.
После, и понеже човекът не е самотен остров, особено този тук, най-сърдечните ми благодарности:
За това, че пося семето на идеята: Ник Лейк;
За това, че отгледа фиданката, докато стане дърво: Робърт Кърби;
За това, че се погрижи дървото да даде златни плодове: Джейн Джонсън.
След това, и понеже плодната метафора се изчерпа, на всички онези, които помогнаха за сътворението, маркетинга, издаването, публицистиката, илюстрирането, превода и най-вече – продажбата на книгите ми, където и да сте по света, но в частност на: Наташа Бардън, Ема Кууд, Бен Норт, Триша Нарвани, Джонатън Лайънс и Джинджър Кларк.