– Ако си промениш решението за ножа – провикна се след него Горм, като не спираше да се усмихва, – ела ме потърси. Желая ти всичко добро, кухненски чирако!
– Почакайте! – изсъска Ярви. Досещаше се какво предстоеше и мислите му препускаха трескаво в търсене на начин да го отложи поне с малко. – Почакайте!
– За какво? – попита майка Скаер. – Някой да сложи край на това блеене.
Ритник в корема свърши работата и остави Ярви без дъх. Стовариха го върху стар дръвник и докато единият от воините го държеше, другият донесе железен щифт – нажежен до жълто, току-що изваден от пещта. Наниза го с помощта на дългите щипци през двете халки на нашийника. Другият взе чук и замахна да го приплеска с един удар, но го улучи накриво и хвърли пръски разтопено желязо върху шията на Ярви.
Никога досега не бе изпитвал подобна болка. Изпищя пронизително като свистящ над огъня чайник и започна да се мята на дръвника, като не спираше да хленчи и бръщолеви несвързано. Някой го сграбчи за ризата, хвърли го в корито с мръсна воняща вода и железният нашийник изсъска.
– Един кухненски чирак по-малко. – Лицето на майка Скаер беше бяло като мляко, а кожата й гладка като мрамор. Очите й искряха по-сини от небето и в тях нямаше и следа от милост. – Един роб повече.
Най-евтината стока
Ярви клечеше в смрадливия мрак, опипваше внимателно изгорените места по шията си и пресните корички на раните по грубо остриганата си до кожа глава. Денем се потеше, нощем трепереше от студ и слушаше стонове, пъшкане и нечути молитви на дузина езици от пресипналите гърла на човешката измет около него. Собствените – най-вече.
На горния етаж добрата стока – чисти, нахранени и с излъскани робски нашийници – стояха подредени на улицата, за да привличат купувачи. Във вътрешността на магазина оковани с вериги за железни прътове по стените, недотам красивите, силни и без умения роби биваха бити, докато не се научеха да се усмихват на купувачите. Тук долу, в тъмнината и мърсотията, старите, болните, малоумните и сакатите се боричкаха като свине за подхвърлените им отгоре остатъци храна.
Във вечно разрастващия се пазар за роби на Вулсгард, столицата на Ванстерланд, всеки имаше цена и парите не се пилееха с лека ръка за неща, които нямаше да донесат печалба. Разходи и печалба, прости, лишени от сантименталност сметки. Тук човек научаваше какво наистина струва и Ярви получи потвърждение на отколешните си съмнения.
Той струваше малко повече от нищо.
Първоначално главата му напираше да се пръсне от всевъзможни планове, стратегии и фантазии за отмъщение. Мислите за милион неща, които можеше да направи иначе, не му даваха мира. Но всички те бяха за миналото, сред тях нямаше мисъл за нещо, което можеше да направи сега. Ако изкрещеше с пълно гърло, че е законният крал на Гетланд, кой щеше да му повярва? Та той самият не си вярваше много. И ако все пак успееше да ги накара да повярват, тогава какво? Тези хора си вадеха хляба с продажбата на хора. Естествено, ще поискат откуп за него. Щеше ли крал Одем да приеме своя изчезнал племенник обратно под нежните си грижи с усмивка на уста? Безсъмнено. С мека като непокътнат, прясно навалял сняг усмивка.
Затова Ярви продължи да клечи в непоносимата смрад и мърсотия и откри с какви невероятни неща свиква човек.
На втория ден вече почти не забелязваше вонята.
В края на третия, в студената нощ, се гушеше с охота в телата на останалите забравени от боговете.
На четвъртия, когато отгоре изсипаха помията, ровеше в мърсотията по-настървено от всички останали.
На петия почти не помнеше лицата на онези, които бе познавал така добре. Лицето на майка му почти не се отличаваше от това на майка Гундринг. На баща му и подмолния му чичо се сляха в едно. Между Хюрик и Киймдал вече нямаше разлика. Чертите на Изриун избледняха и се размиха като на призрак.
Странно колко бързо един крал става животно.
Или полукрал – полуживотно. Явно дори онези, които хората издигат най-високо, в крайна сметка не са кой знае колко далеч от калта.
Малко след изгрев слънце на седмия ден в този сътворен от човешка ръка ад, тъкмо когато виковете на търговеца на използвани, свалени от телата на мъртвите брони от съседния магазин се впуснаха в надпревара с крясъците на морските птици, Ярви чу гласовете.
– Търсим мъже, годни да опъват гребло на кораб – каза първият, плътен и безцеремонен. Глас на човек, който говори право и без заобикалки.
– Девет чифта ръце. – Този беше по-мек и рафиниран. – Треската остави празнини по пейките на палубата ни.