Задружно семейство
„Южен вятър“ се полюшваше на док и изглеждаше всичко друго, но не и топъл бриз. В сравнение с тесните бързоноги кораби на Гетланд той беше тромаво чудовище – дълбоко газещо и с огромен „търбух“ между притъпения нос и заоблената кърма, – зле поддържаното дърво на чийто корпус беше обрасло със зелена морска трева и полипи. Имаше две къси дебели мачти, две дузини огромни гребла на всеки борд и тесни прозорци на ниските пристройки на носа и кърмата.
– Добре дошли у дома – каза Триг и блъсна Ярви към трапа, пред който стояха двама навъсени стражи.
Млада чернокожа жена наблюдаваше докарването на новите роби от покрива на пристройката на кърмата и полюшваше небрежно единия си провесен надолу крак.
– Това ли е най-доброто, което успяхте да намерите? – попита тя и скочи с лекота на палубата.
Говореше почти без акцент. Тя също имаше нашийник, но изплетен от тънка метална нишка. Беше вързана с верига, но също като нашийника – лека, фина и достатъчно дълга. Беше я преметнала около едната си ръка, сякаш беше украшение, което сама бе избрала да носи. Очевидно се ползваше с повече привилегии дори от Анкран.
Тя провери зъбите на кашлящия ванстерландец и зацъка с език. Побутна с пръст гърбицата на шенда и направи гримаса от погнуса:
– Капитанът няма да остане доволна от подобна сган.
– И къде е в момента славният ни водач? – попита Анкран, но нещо в тона му подсказа, че вече знаеше отговора.
– Спи.
– Пияна?
Жената се замисли, преди да отговори, и устните й замърдаха, все едно пресмяташе нещо наум:
– Не е трезва.
– Ти си гледай определянето на курса, Сюмаел – изръмжа Триг и избута напред Ярви и останалите. – Гребците са моя грижа.
Докато Ярви влачеше крака покрай нея, Сюмаел го изгледа подозрително през присвитите си клепачи. Тя имаше белег на горната устна, завършващ с триъгълна цепка, през която белееше зъб, и Ярви се улови в мисли за нея: в коя южна земя беше родена, как се бе озовала тук, по-млада ли беше от него, или по-стара, не можеше да се каже с тази остригана глава...
Тя посегна рязко, сграбчи го здраво за китката и изви ръката му нагоре.
– Този има саката ръка. – Не го каза като подигравка, просто констатираше факт като пастир, забелязал куцаща крава в стадото си. – Има само един пръст освен палеца. – Ярви опита да отскубне ръката си, но жената се оказа по-силна, отколкото изглеждаше. – При това недорасъл.
– Проклетият търговец на плът! – Анкран си проправи с лакти път до Ярви, на свой ред сграбчи китката му и огледа ръката. – Каза, че можеш да гребеш!
– Не казах добре – смотолеви просто Ярви и сви рамене.
– Каква изненада, ще вземе да се окаже, че в днешно време не можеш да имаш вяра никому – каза Сюмаел и повдигна многозначително едната си вежда. – И как го виждаш да гребе с една ръка?
– Ще трябва да намери начин – отвърна Триг и пристъпи към нея. – Имаме девет свободни места по пейките и девет роби. – Той се надвеси над Сюмаел и дебелият му нос почти опря в тънкия остър нос на жената. – Или може би искаш да се пробваш на пейката вместо него?
Тя облиза цепката на горната си устна и отстъпи внимателно назад:
– Аз по-добре да си гледам определянето на курса, а?
– Добра идея. Сложете сакатия на греблото на Джоуд.
Повлякоха Ярви по вдигнатия до борда трап, после през средата на палубата, покрай пейките, от двете страни на които зад всяко огромно гребло седяха по трима гребците – всичките с остригани до кожа глави, жилести, с нашийници на вратовете. Гледаха го със смесица от съжаление, самосъжаление, отегчение и презрение.
Някакъв мъж, прегърбен на четири крака, лъскаше дъските на палубата. Лицето му беше скрито в чорлава сплъстена коса и брада и беше толкова опърпан, че в сравнение с него и най-окаяният гребец изглеждаше като принц. Един от надзирателите на палубата го разкара от пътя си с небрежен ритник, с който човек прогонва бездомно куче, и той пропълзя настрани, провлачвайки след себе си дебела тежка верига. Като цяло корабът не изобилстваше от нищо, но от вериги определено нямаше недостиг.
Стовариха Ярви ненужно грубо между двама гребци, които още от пръв поглед не му се сториха обещаваща двойка. Този на края на греблото беше огромен южняк, чийто врат се губеше сред масивни буци мускули. Беше килнал назад глава и се взираше в реещите се отгоре морски птици. Този откъм борда беше възрастен и намусен. Беше нисък и набит, с жилести, покрити с гъсти посивели косми ръце. Скулите му бяха нашарени от спукани капиляри и червендалести като на човек, прекарал целия си живот на открито. Седеше и чоплеше с мрачно изражение на лицето мазолите по широките си длани.