Ярви се бе провалил в опитите си да убеди спътниците си, че е крал, но майка му просто влизайки в стаята, успя с лекота да я изпълни до тавана с кралско величие.
– Богове – изграчи Рълф и направи болезнена гримаса, докато коленичеше.
Сестра Ауд, Джоуд, Сюмаел и двамата роби побързаха да сторят същото. Нищо коленичи последен, опря върха на меча си в пода и сведе поглед в него, така оставяйки само Ярви и майка му на крака.
Тя почти не обърна внимание на хората около тях. Погледът й беше прикован в Ярви, а неговият – в нея, сякаш бяха сами в стаята. Тя тръгна към него с каменно изражение на лицето, което Ярви намери за толкова красиво, когато тя спря на крачка от него, че чак очите го заболяха. Усети сълзите си да напират.
– Синът ми – прошепна тя и го обгърна с ръце. – Синът ми.
Стискаше го до болка в прегръдките си. Сълзите му потекоха по рамото й, а нейните усети да мокрят косата му.
Ярви най-после беше у дома.
Мина време, докато тя го пусне от прегръдките си, после протегна ръце и стисна раменете му, накрая бавно изтри сълзите от бузите си. Ярви осъзна, че вече не я гледа от толкова ниско. Беше пораснал. И не само в буквалния смисъл.
– Изглежда, приятелката ти е казвала истината – каза тя.
– Жив съм – кимна бавно Ярви.
– И си се научил да си закопчаваш наметалото – каза тя и провери с подръпване катарамата.
Тя изслуша историята му в пълно мълчание.
Мълча, докато слушаше за нападението и опустошаването на Амвенд. За предателството на Одем и дългото падане на Ярви в сърдитото море.
„Нима Гетланд заслужава полукрал?“
Мълча, докато той разказваше за това как бе превърнат в роб, продаден като роб, само погледът й се спря за момент на бледия белег на шията му.
„Това са едни много окаяни създания.“
Мълча по време на бягството от кораба, дългия преход през ледовете и битката на живот и смърт в елфическата руина. Като се замисли над разказа си, Ярви си каза, че от него би излязла чудесна песен, дано само доживееше да я чуе с мелодия.
„В добрите песни не всички герои оцеляват, няма как.“
Когато стигна до смъртта на Анкран, а после на Шадикшарам, си спомни за червения нож в ръката си, за това как пъшка и хърка, докато я ръгаше в гърба, и гърлото му се сви, той стисна очи и трябваше да спре.
„Човек има нужда от две ръце, за да се бие с някого. Но само от една, за да го наръга в гръб.“
Тогава усети ръката на майка си върху своята.
– Гордея се с теб – каза тя. – Баща ти също щеше да се гордее. Сега е важно само това, че се върна при мен.
– Благодарение на тези четиримата.
Ярви преглътна тежко.
Майка му ги огледа един по един:
– Приемете благодарностите ми.
– За нищо – изръмжа Нищо, все така забол поглед в пода, със скрито в чорлави кичури коса лице.
– За мен е чест – отвърна Джоуд и кимна почтително.
– Нямаше да се справим без него – смотолеви Рълф.
– Беше ми като таралеж в гащите през целия път – каза Сюмаел. – Ако можех да избирам отново, щях да го оставя в морето.
– А откъде тогава щеше да намериш кораб да те върне у дома? – усмихна й се широко Ярви.
– О, щях да измисля нещо друго – отвърна на усмивката му тя.
Майката на Ярви не се присъедини към усмивките им. Тя проследи много внимателно погледите, които двамата си размениха, после присви подозрително очи.
– Какъв ти е синът ми, момиче?
Сюмаел замига смутено и мургавите й бузи поруменяха.
– Аз, ъъъ...
Ярви никога досега не я беше виждал толкова смутена.
– Приятел ми е – побърза да отговори той. – Рискува живота си, за да спаси моя. Другар по гребло. – Замисли се за момент. – Семейство.
– Така, значи? – Майка му продължаваше да се взира изпитателно в Сюмаел, която в този момент старателно изучаваше пода. – В такъв случай е и мое семейство.
В интерес на истината Ярви не беше сигурен нито каква му е на него Сюмаел, нито той на нея, но не гореше от нетърпение да се впуска в разискване по въпроса пред майка си.
– Нещата са се променили тук – каза и кимна към прозореца, откъдето призивите на проповедника от храма на Единствен бог долитаха приглушени.
– Нещата тук лежат в руини. – Майка му извърна отново поглед към него и Ярви видя в него гняв, какъвто не беше виждал преди. – Тъкмо бях свалила черните дрехи след смъртта ти и пристигна орел от баба Вексен. Покана за сватбата на върховния крал в Скекенхаус.
– Отиде ли?