– Изоставихте ли ме? – провикна се той. – Както аз изоставих вас?
Говореше на кехлибарените статуи в купола на тавана. Говореше на боговете и в острия му тон имаше всичко друго, но не и сдържаност. Свали металния обръч, който някога Ярви бе носил, и изкривил в гримаса лице, започна да търка следите, които беше оставил на челото му.
– Какво можех да направя? – прошепна толкова тихо, че Ярви едва го чу. – Всеки служи някому. Всичко има цена.
Ярви си припомни последните думи на Одем към него, остри като кинжали в спомените му.
„От теб щеше да излезе чудесен шут. Но нима дъщеря ми заслужава еднорък слабак за съпруг? Саката кукла на конци в ръката на майка си?“
И сега омразата заклокочи в гърдите му, изпепеляваща, вдъхваща увереност. Нима не даде клетва? Заради баща си? И майка си?
Заради себе си?
С едва доловим звън мечът на Шадикшарам излезе от ножницата и Ярви опря кривия юмрук на лявата си ръка в тайната врата. Рязко бутане ще я отвори отведнъж, знаеше го. Едно рязко бутане, три стъпки и един замах с меча напред щяха да сложат край на всичко. Прокара език по устните си, намести пръсти около дръжката, напрегна рамене, кръвта нахлу в главата му...
– Достатъчно! – изрева Одем и залата се огласи от ехото на гласа му, а Ярви застина на място. Чичо му намести отново короната на главата си. – Стореното, сторено! – Размаха юмрук към тавана. – Ако искахте друго, защо не ме спряхте? – Обърна се рязко и тръгна към вратата.
– Изпратиха мен да го сторя – прошепна Ярви и плъзна обратно меча на Шадикшарам в ножницата. – Не сега. Не още. Не просто така.
Но от колебанията му не бе останала и следа.
Дори ако за целта Торлби трябваше да бъде удавен в кръв.
Одем трябва да умре.
Битката на моя приятел
Ярви дърпаше с всички сили греблото, знаеше, че бичът е надвиснал над гърба му. Опъва, ръмжа през стиснати зъби, дърпаше дори с недораслия показалец на безполезната си ръка, но как би могъл да го помръдне сам?
Майка Море нахлу с рев в трюма на „Южен вятър“ и Ярви се спусна отчаяно към стълбата. Видя мъжете да опъват веригите в борба за последна глътка въздух, но водата заля лицата им.
– Хитрите момченца се давят точно като глупавите – каза Триг и от гладко разцепения му череп бликна кръв.
Ярви направи поредната залитаща крачка в снега, подхлъзна се и стъпи, олюлявайки се, върху нагорещения, гладък като стъкло камък. Колкото и бързо да тичаше, кучетата чаткаха със зъби току зад гърба му.
Оголените зъби на Гром-гил-Горм са почервенели, лицето му е омазано с кръв, а на шията му виси огърлица от пръстите на Ярви.
– Аз идвам – изпя той със звънлив като камбана глас. – И водя със себе си майка Война!
– Готов ли си да коленичиш? – попита майка Скаер.
Ръцете й са покрити с лъскавите елфически гривни, а враните на раменете й се смеят.
– Та той вече е на колене – каза Одем, облегнат на лакти на Черния трон.
– Винаги е бил – каза с усмивка на уста Изриун и продължи да се усмихва.
– Всеки служи някому – каза баба Вексен и очите й грейнаха алчно.
– Стига! – изсъска Ярви. – Стига вече!
Отвори рязко тайната врата и полетя навън с насочен напред меч. Очите на Анкран се облещиха, когато закривеното острие потъна в гърдите му.
– Стоманата е отговорът – изграчи той.
Шадикшарам изпъшка, замахна назад с лакът и Ярви започна да удря с юмрук, усещаше стоманата да жвака в плътта й, но тя само се усмихна през рамо:
– Той идва – прошепна му. – Той идва.
Ярви се събуди плувнал в пот, оплетен в завивката, млатещ с юмрук постелята.
Нечие дяволско лице изплува над него – лице от огън, тъмнина и вонящо на дим. Сви се боязливо назад, после се отпусна с въздишка на облекчение, осъзнавайки, че това е Рълф с факла в ръка.
– Гром-гил-Горм идва – каза той.
Ярви се освободи от завивката. Иззад капаците на прозореца звуците долитаха изкривени. Трясък. Викове. Бой на камбани.
– Прекосил е границата с повече от хиляда мъже. Или сто хиляди, в зависимост от това на кой слух решиш да повярваш.
Ярви замига на парцали в опит да прокуди съня:
– Вече?
– Придвижва се по бързо от горски пожар и всява повече паника. Вестоносците едва са го изпреварили дотук. На три дни път от града е. Торлби е в пълен хаос.
На долния етаж бледата зора надничаше през капаците на прозорците и осветяваше още по-бледи лица. Беглата миризма на дим погъделичка носа на Ярви. Дим и страх. Чу приглушените викове на проповедника на площада, който призоваваше с треперещ глас хората да коленичат пред Единствен бог и да бъдат спасени.