„Битката превръща хората в животни“, му казваше някога баща му. Ярви видя озъбен главорез с татуировка на бузата, гласяща „крадец на овци“, да посича един невъоръжен роб, който изпусна стомната си и тя се пръсна в стената.
Възможно ли е да бе планирал това? За това ли се моли?
Беше отворил широко вратата и беше поканил майка Война на гости. Вече не можеше да спре това. Никой не можеше да го спре. Оцеляването в него беше достатъчно предизвикателство.
Видя Нищо да подсича краката на един от воините на Одем, после да посича в гръб друг, обърнал се да побегне, след това да изблъсква щита на трети, който залитна силно назад, спъна се в ниския зид около кладенеца, преметна се заднешком и изчезна в дупката.
Вцепенен, Ярви изтегли бавно меча на Шадикшарам от ножницата. Това прави човек в битка, нали? Но, богове, как тежеше само. В него се блъскаха хора, тичащи като обезумели да се присъединят към този ад, но неговите крака сякаш бяха пуснали корени в земята.
Видя, че вратите на Залата на боговете бяха отворени и към тях, приклекнали зад надупчените си със стрели щитове, воините на Одем пълзяха крачка по крачка заднешком, прикрили зад себе си фалшивия крал.
Посочи с меч към тях и изкрещя:
– Там!
Слухът му се възвърна достатъчно, че да чуе нечии тежки стъпки зад гърба си, и навреме, за да се обърне рязко назад.
Но само толкова.
Чу звън на стомана и усети меча си да полита избит настрани, почти отскубнат от ръката му. Зърна за миг белязаното лице на Хюрик, чу гърленото му ръмжене, преди щитът му да го фрасне в гърдите, повдигайки го напълно от земята и запращайки го по гръб в тревата две крачки назад.
Погледът на Хюрик се стрелна настрани и той се извърна рязко, за да парира с щита си летящото острие на секира. Ударът беше толкова силен, че откъртените от дървото трески хвръкнаха във въздуха. Джоуд нададе рев и го връхлетя отново, размахвайки секирата като обезумял. Хюрик отстъпи, докато парираше втория удар, но третият не беше добре премерен и той бе готов за него. Посрещна го стабилно приклекнал и щитът му изби с лекота тежкото острие. То прелетя на една педя от рамото на Хюрик и се заби с глух удар в тревата. Докато Джоуд залиташе след него, Хюрик вряза ръба на щита си в главата му, извади го от равновесие и с къс, добре премерен удар на меча си изби дръжката на секирата от ръцете му.
Очевидно един хлебар не можеше да се мери с избрания щит на кралицата на Гетланд, независимо колко добър човек беше.
Оголените зъби на Хюрик се откроиха ясно на фона на черната му брада, в следващия миг мечът му полетя напред и потъна до дръжката между ребрата на Джоуд.
– Не – изграчи сподавено Ярви.
Опитваше се да стане, с всички сили, но едно бе да искаш, друго да можеш.
Джоуд се свлече на колене и лицето му се изкриви от болка. Хюрик постави огромен ботуш на рамото му, издърпа меча си и събори Джоуд по гръб в тревата. Обърна се към Ярви.
– Да довършим каквото започнахме в Амвенд.
Направи крачка напред, вдигнал почервенелия меч пред гърдите си. На Ярви му се искаше да посрещне Смърт с усмивка на уста, но малцина бяха способните да го направят, когато Последната врата зее широко отворена пред тях, дори кралете. Всъщност може би най-малко кралете. Той запълзя заднешком, вдигнал пред лицето си сакатата ръка, сякаш беше способна да спре меч. Устните на Хюрик се извиха в презрителна гримаса:
Какъв крал би излязъл от теб...
– Тепърва ще видим това.
Брадичката на Хюрик се вирна нагоре и под прошарената му брада проблесна стомана. Острие на кинжал, излъскано до ослепителен блясък. Зад рамото на Хюрик се подаде лицето на майката на Ярви, беше присвила свирепо очи и стиснала здраво зъби.
– Пусни меча, Хюрик.
Той се поколеба за момент и тя се доближи и прошепна в ухото му:
– Познаваш ме. Малцина ме познават така добре като теб. Възможно ли е... – Тя извъртя острието и по дебелия врат на Хюрик потече струйка кръв – да подлагаш на съмнение решимостта ми?
Хюрик преглътна тежко, примижа от болка, когато буцата на гърлото му остърга острието на кинжала, пусна меча и той издрънча на земята. Ярви скочи на крака, вдигна меча на Шадикшарам и го насочи към гърдите му.