Йоверфел ги побутна напред, застана отстрани и зачопли нервно пръсти:
— Живи и здрави, както обещах. Твои са. Подарък, естествено, заедно с благодарностите ми.
— Благодарностите можеш да си задържиш — каза Ярви. — А сега искам да си събереш нещата и да се преместиш във Вулсгард.
— Вулсгард?
— Да. Там е пълно с търговци на плът, ще се почувстваш у дома си.
— Но защо?
— За да държиш под око търговията на Гром-гил-Горм. Човек познава къщата на врага си по-добре от своя дом, така съм чувал да казват.
Рълф изсумтя одобрително, изпъчи гърди и намести палци в колана с меча.
— Или това, или ще бъдеш продаден в собствения си магазин, ти решаваш. Как мислиш, колко струваш?
— Ще уредя преместването — покашля се Йоверфел.
— И ще го направиш скоро — каза Ярви и побърза да се отдалечи настрана от вонята, където притвори очи и пое дълбоко глътка чист въздух.
— Ти… си новият ни собственик, значи?
Жената на Анкран стоеше до него, пъхнала показалец в нашийника си.
— Не. Казвам се Ярви, а това е Рълф.
— Бяхме приятели на мъжа ти — добави Рълф и разроши косата на момчето, от което то не остана много доволно.
— Бяхте? — попита тя. — Къде е Анкран?
Ярви преглътна тежко и затърси думите, с които да ѝ съобщи вестта…
— Мъртъв е — отвърна просто Рълф.
— Съжалявам — добави Ярви. — Той даде живота си, за да спаси моя, което в момента не ми изглежда никак добра сделка. Но поне вие сте свободни.
— Свободни? — смотолеви тя.
— Да.
— Аз не искам свобода, искам просто безопасност.
Ярви примига озадачен, после се усмихна натъжено. Той самият не бе искал повече за себе си.
— Бих казал, че ще имам нужда от прислужница, ако си готова да работиш.
— Винаги съм била — отвърна тя.
Ярви спря пред една ковачница и подхвърли монета на дървения, отрупан с инструменти тезгях. Беше една от новите, прясно изсечена, съвършено кръгла, щампована от едната страна със строгото лице на майка му.
— Свали нашийниците им — каза.
Семейството на Анкран не изрази с думи благодарност за свободата си, но на Ярви му стигаше звънтенето на чука по длетото. Рълф гледаше отстрани, вдигнал крак на един нисък дувар, облегнал кръстосани ръце на коляното си.
— Не съм голям разбирач на справедливостта — каза той.
— Че кой е?
— Но намирам това за голяма добрина.
— Гледай да не се разчуе, ще ми съсипе репутацията. — Ярви забеляза една възрастна жена да го гледа гневно от другата страна на площада. Усмихна ѝ се и ѝ помаха с ръка, после я изпроводи с поглед да се отдалечава забързана по пътя си. — Изглежда, сега съм злодеят по тези земи.
— Ако има нещо, което съм научил в този живот, то е, че няма злодеи. Просто хора с най-добри намерения.
— Моите най-добри намерения се доказаха като същинско бедствие.
— Можеше да е къде по-зле. — Рълф изви език и се изплю. — Млад си. Опитай отново. Следващия път ще се получи по-добре.
Ярви присви подозрително очи и изгледа възрастния воин:
— Ти кога стана такъв мъдрец?
— Винаги съм бил изключително проницателен, но ти беше заслепен от собственото си хитроумие.
— Често срещан недостатък при кралете. За късмет, достатъчно млад съм да се науча и на смирение.
— Хубаво, че поне един от двама ни е.
— А ти какво смяташ да правиш с остатъка от дните си? — попита Ярви.
— След като питаш, великият крал Удил ми предложи място в личната си стража.
— Ууу, каква чест! Прие ли?
— Отказах.
— Отказа?
— Честта е за глупаците, пък и имам чувството, че Удил ще се окаже от господарите, чиито хора мрат като мухи.
— От мъдър по-мъдър — каза Ярви.
— Доскоро мислех, че с живота ми е свършено. Сега, като го имам обратно, не виждам належаща нужда да му слагам преждевременен край. — Ярви погледна крадешком към Рълф и видя, че той прави същото. — Мислех си, че ти може да имаш нужда от другар по гребло.
— Аз ли?
— Има ли какво да се опре на един еднорък пастор и един попрехвърлил младостта разбойник?
С последен удар на чука нашийникът на сина на Анкран се отвори и момчето се надигна, примига смутено и потърка с пръсти шията си. Майка му го прегърна и го целуна по главата.
— Не съм сам — промърмори Ярви.
Рълф преметна ръка през раменете му и го стисна в смазваща прегръдка.
— Не и докато съм жив, приятелю.
Това беше знаменателно събитие.