— Проклятие — изропта той и заклати глава, докато надзирателите оковаваха Ярви на пейката до него. — Имаме си сакат на греблото.
— Молеше се за помощ, нали? — обади се южнякът, без да извръща глава. — Ето ти я.
— Молех се за помощ с две ръце.
— Бъди благодарен и за половината от това, което искаш — каза му Ярви. — Вярвай ми, аз не съм се молил за това тук.
Устните на огромния южняк се разтеглиха в усмивка, докато извръщаше поглед към Ярви.
— Ако те чака товар за вдигане, по-добре вдигай, вместо да се жалваш. Аз съм Джоуд. Вкиснатият ти другар по гребло е Рълф.
— Казвам се Йорв. — Ярви вече беше съчинил и преговорил наум историята си. „Пести лъжите, както се пести зърното през зимата“, би казала майка Гундринг. — Чиракувах в кухнята и…
С добре отработено движение на езика и рязко вирване на главата старият гребец се изплю през борда:
— Сега обаче си нищо и това е положението. Забравяш за всичко останало и мислиш само за следващото изтегляне на греблото. Това улеснява нещата.
Джоуд въздъхна дълбоко:
— Не оставяй Рълф да изстиска и последната капка веселие от живота ти. Кисел е като лимон, но е добър човек, точният човек, когото да искаш зад гърба си. — Той изду бузи и изпуфтя. — Но честно казано, това няма как стане, защото е окован за пейката до теб.
Ярви се засмя тъжно, може би за пръв път откакто беше взет в робство. Сигурно и за пръв път откакто беше крал. Без значение, смехът му не трая дълго.
Вратата на пристройката на кърмата се отвори с трясък. На прага ѝ се появи жена, излезе с наперена походка, разпери с театрална превзетост ръце и извика пронизително:
— Будна съм!
Беше много висока, а чертите на лицето ѝ бяха остри като на ястреб. През едната ѝ мургава буза се спускаше дълъг блед белег, а косата ѝ бе вдигната нагоре в плетеница от щръкнали и провиснали във всички посоки кичури. Облеклото ѝ представляваше безвкусна сбирщина от най-крещящите и непрактични дрехи от сигурно десетки различни земи: копринена риза с пищни, ниско провиснали и протрити бродерии по маншетите, кожено палто от сребриста животинска кожа, с разрошван от вятъра дълъг косъм, една ръкавица без пръсти на едната ръка, а другата — накичена с пръстени, украсен с едри кристали колан, чийто край се полюшваше над дръжката на извит меч, окачен абсурдно ниско, почти опиращ с ножницата си земята.
Тя побутна с острия връх на ботуша си най-близкия до нея гребец, стъпи с един крак на пейката, огледа добре палубата и устните ѝ се разтеглиха в широка, пълна с тук-там проблясващи златни зъби усмивка.
В този момент гребци, моряци и надзиратели започнаха да ръкопляскат като един. Единствените, които не се включиха, бяха Сюмаел, наблюдаваща издула с език буза от покрива на пристройката на кърмата, окаяният просяк, чието дървено трупче продължаваше да стърже пътеката между пейките на палубата, и Ярви, бившият крал на Гетланд.
— Проклетата кучка — процеди през престорена усмивка Рълф, докато пляскаше.
— По-добре започни да ръкопляскаш — промърмори Джоуд.
Ярви вдигна ръце:
— В това ме бива по-малко и от гребането.
— Мъничките ми, мъничките ми те! — провикна се жената и притисна обсипан с пръстени юмрук към гърдите си. — Такава чест ми оказвате, няма нужда! Но нека това не ви спира да продължавате. За онези, които са отскоро с нас, аз съм Ебдел Арик Шадикшарам, вашият капитан и грижовен покровител. Може би сте чували за мен, защото името ми е прославено по всички земи около Разбито море, че и отвъд тях, чак до стените на Първия сред градовете и така нататък и така нататък.
Името ѝ не беше стигало до Ярви, но майка Гундринг винаги казваше: „Преди да се научи да говори, мъдрият се научава да мълчи.“
— Мога да ви захласна с вдъхновяващите истории от славното си минало — продължи тя, полюшвайки дългата златна обеца на едното си ухо, чиито птичи пера висяха до под рамото ѝ. — За това как командвах могъщата армада на императрицата в битката за Фулку, за това как някога бях любовница на самия дюк Микедас, но отказах да стана негова жена, как разбих блокадата на Инкхим, как плавах през най-свирепата морска буря, невиждана от времето на Разцепването на света, как изкарах цял кит на сушата, дрън, дрън, дрън, но какъв смисъл? — Тя потупа дружески по бузата роба до себе си, достатъчно силно, че пляскането да се чуе до другия край на палубата. — Да кажем просто, че сега за вас този кораб е целият свят и на него аз съм велика, а вие сте нищожества.