— Прибери греблата, спусни греблата — изсумтя сърдито Рълф. — Знаят ли въобще какво точно искат?
— Скекенхаус — прошепна Ярви и разтърка зачервеното от ремъците по лявата си китка. „Южен вятър“ биваше изтеглян към кея и Сюмаел крещеше от кърмата на борещите се с въжетата докери да внимават. — Центърът на света.
— Хм — изсумтя пренебрежително Джоуд. — В сравнение с великите градове на Каталия е като конюшня.
— Не сме в Каталия.
— Не. — Едрият роб въздъхна натъжено. — За съжаление.
Доковете миришеха на гнило и застояла солена вода с такава сила, че се усещаше дори през миризмата на Ярви и другарите му по гребло. Много от кейовете стояха празни. Прозорците на порутените къщи покрай тях зееха. Огромна купчина зърно гниеше изоставена край един от тях, цялата обрасла в покарали стръкчета. Стражи в ливреи с цветовете на върховния крал бездействаха и играеха на зарове. Може и да беше по-голям град, но му липсваха оживлението и глъчта на Торлби, нямаше я шумотевицата от кипяща търговия, нямаше ги новите постройки.
Елфическите руини може и да представляваха впечатляваща гледка, но построената от човешка ръка част на Скекенхаус беше истинско разочарование. Ярви изплези език и се изплю умело през борда.
— Браво — поклати одобрително глава Рълф. — Гребането ти не го бива много, но компенсираш с умения в истински важните неща.
— Ще трябва да потърпите малко без мен, мъничките ми! — Шадикшарам изприпка навън от каютата си. Беше се наконтила в най-крещящите си дрехи и нанизваше допълнително пръстени на едната си ръка. — Очакват ме в Кулата на Събора!
— Очакват парите ни — избоботи сърдито Триг. — Колко искат за лиценз тази година?
— Предполагам, малко повече от миналата година. — Шадикшарам облиза един пръст, за да успее да наниже поредната особено безвкусна дрънкулка. — Кралските такси традиционно се движат нагоре.
— По-скоро бих изхвърлил парите си през борда, вместо да ги давам на тия чакали в Събора.
— Аз по-скоро бих изхвърлила теб през борда, ако не бях убедена, че майка Море ще те хвърли обратно. — Шадикшарам протегна ръка и разпери пръсти да се полюбува. — С кралски лиценз можем да търгуваме навсякъде из Разбито море. Без него… пуф. — Тя духна шумно и размърда пръсти, за да му покаже как ще се изплъзнат между тях печалбите.
— Върховният крал следи ревностно събирането на приходите за хазната си — промърмори Джоуд.
— Естествено — отвърна Рълф и проследи с поглед капитана, която срита небрежно Нищо, преди да се отправи надолу по трапа, следвана от подтичващия на края на веригата си Анкран. — Именно данъците и таксите му го правят върховен. Без тях ще се срине в калта като всички останали.
— Пък и великите мъже имат нужда от могъщи врагове — продължи Джоуд. — А войната е едно много скъпо занимание.
— А веднага след нея се нарежда строенето на храмове.
Рълф кимна към подаващия се иззад покривите огромен скелет на постройка. Беше така гъсто окичен с въжета, макари и паянтови скелета, че беше невъзможно да отгатнеш формата.
— Това е храмът на върховния крал?
— На неговия нов бог. — Рълф се изплю през отвора за греблото, но не уцели и плюнката му плесна на дървото на борда. — И паметник на собствената му суета. От четири години го строи, а дори не го е преполовил.
— Понякога си мисля, че такова нещо като богове въобще не съществува — каза замислено Джоуд, прокарвайки бавно пръст по стиснати устни. — Но после започвам да се чудя кой тогава прави живота ми такъв ад.
— Стар бог — намеси се Ярви. — Не нов.
— Какво имаш предвид? — попита Рълф.
— Преди елфите да тръгнат на война срещу Нея, тя е била Единствен бог. Но в арогантността си те използвали магия, толкова силна, че разбила Последната врата, избила ги до един и разкъсала Единствен бог на много богове. — Ярви кимна към строежа на храма. — В земите на юг някои вярват, че всъщност Тя въобще не може да бъде разкъсана. Че многото богове са просто различни аспекти от Нея. Изглежда, върховният крал е намерил достойнства във вярванията им. Или ако не той, баба Вексен. — Замисли се за момент. — Или ако не достойнствата, то изгодата от това да се подмаже на императрицата на Юга, като започне да се моли на нейния бог. — Той си спомни гладния блясък в очите ѝ, когато коленичи пред нея. — Или пък просто мисли, че хората, които коленичат пред един бог, ще коленичат по-лесно пред един крал.
Рълф се изплю отново.
— Предишният върховен крал беше достатъчно лош — каза той, — но поне се смяташе за пръв измежду братя. А този колкото повече остарява, толкова по-обсебен става от властта. Двамата с проклетия му пастор няма да мирясат, докато не се възкачат по-високо и от новия им бог и целият свят не падне на колене да им целува сбръчканите задници.