— Онзи, който почита Единствен бог, не избира пътя си, той му е предначертан свише — продължи отнесен в мисли Ярви. — Той не отказва молби и се подчинява на заповедите с поклон. — Придърпа веригата си и се загледа в нея. — Единствен бог прокарва верига през света, от върховния крал до малките крале, а оттам до всеки от нас. И всяка брънка е на мястото си. И така всички са нейни роби.
Джоуд го изгледа със сериозно изражение на лицето:
— Голям мислител си бил ти, Йорв.
Ярви сви рамене и пусна веригата до пейката.
— И от това по-малко полза, отколкото гребец с две здрави ръце.
— Всъщност как е възможно един бог да отговаря за всичко на тоя свят? — Рълф разпери ръце пред западащия град и хората му. — Как един бог може да е за всичко, за добитък и риба едновременно, за морето и небето, войната и мира? Пълни глупости са това.
— Може би Единствен бог е като мен. — Сюмаел се беше излегнала на покрива на пристройката на кърмата, подпряла глава на едно кльощаво рамо и полюшваше провесения си крак.
— Мързелива? — изръмжа Джоуд.
Тя се усмихна:
— Тя избира курса, но има много малки богове, които държи оковани на пейките, за да гребат в правилната посока.
— О, прости ми, всемогъща — каза Ярви, — но оттук ми се струва, че виждам и на твоя врат нашийник.
— Засега — отвърна тя и преметна небрежно тънката верига през рамото си като шал.
— Единствен бог — изсумтя отново Рълф и пак поклати глава, загледан в недостроения храм.
— По-добре един, отколкото никакви — отбеляза Триг, който в този момент минаваше покрай него.
Гребците се умълчаха. Знаеха, че оттук курсът им минаваше през земята на шенд, които не проявяваха милост към чужденците, не се молеха на никой бог и не коленичеха пред никой крал, без значение за колко върховен се смята.
Големите рискове обаче означават големи печалби, както ги информира Шадикшарам, когато скочи на палубата и вдигна гордо изписания с руни кралски лиценз. Очите ѝ грееха така, все едно го бе получила лично от ръката на върховния крал.
— Парче хартия няма да ни предпази от шенд — изропта някой от пейките отзад. — Те дерат пленниците живи и ядат мъртвите си.
Ярви прихна развеселен. Беше изучавал езиците и обичаите на повечето народи от земите около Разбито море. „Невежеството е храна за страха — казваше майка Гундринг. — Познанието е гибелта на страха.“ Когато опознаеш един народ, виждаш, че са просто хора като всички останали.
— Шенд не обичат чужденците, защото непрекъснато ги нападаме и отвличаме в робство. Но са толкова диваци, колкото всеки друг народ.
— Толкова лоши? — промърмори Джоуд, без да откъсва поглед от Триг, който размотаваше бича си.
Загребаха на изток с нов лиценз и нов товар в трюма, но със старите вериги и постепенно Кулата на Събора се стопи в далечината. По залез-слънце хвърлиха котва в закътано заливче. Докато скриваше лицето си от света, майка Слънце запали златисти огньове по водата и обагри облаците в причудливи цветове.
— Не ми харесва това небе! — Сюмаел се беше покатерила на една от мачтите, седеше на напречната греда и гледаше смръщено към хоризонта. — По-добре да останем утре тук!
Шадикшарам отмина предупреждението с небрежно махване на ръка, все едно пропъждаше досадна муха.
— Бурите в тази локва са нищо работа, а и аз винаги съм имала отличен късмет с времето за плаване. Продължаваме.
Тя изхвърли празната бутилка през борда, провикна се на Анкран да ѝ донесе нова и остави Сюмаел да клати глава.
Докато „Южен вятър“ се поклащаше леко по водата и моряците и надзирателите се скупчиха край един мангал на кърмата, където да играят на зарове за дрънкулки, един от гребците поде с изтънял, несигурен глас някаква вулгарна песен. В един момент не можа да се сети думите и ги замени с неразбираемо мучене, но когато свърши, останалите го възнаградиха със смях и тупкане с юмруци по греблата.
Друг гребец поде ентусиазирано песента за Бейл Строителя, който освен камари трупове в действителност не беше вдигнал и една постройка, и така, с огън и меч, се бе издигнал до върховен крал. Но явно когато минат достатъчно години, тиранинът изглежда различно и скоро още гласове се присъединиха към певеца. Накрая, както обикновено става с героите, Бейл мина през Последната врата и песента, както обикновено става с песните, свърши, а певците получиха своя дял от аплодисментите, отново под формата на думкане по греблата.