— Така направиха, значи? — отвърна накрая тя.
Беше очаквал всичко друго, но не и пълна липса на реакция. Възможно ли е да е знаела през цялото време, но просто да не я е грижа? Ще го върне ли сега обратно на греблото? Ще разберат ли Триг и Анкран, че ги е издал? Ярви облиза бавно устни. Знаеше, че стои върху ужасяващо тънък лед, но не му оставаше друго, освен да продължи започнатото с надеждата да се добере някак до твърда земя.
— И не за пръв път — изграчи пресипнало.
— Нима?
— Във Вулсгард им даде достатъчно пари за здрави и силни гребци, но те ти доведоха най-евтиното измежду човешките отрепки, които успяха да намерят, измежду тях — мен. Предполагам, си получила обратно малък остатък от парите.
— Смехотворно малък. — Шадикшарам вдигна бутилката с два пръста за гърлото и отпи голяма глътка. — Но започвам да се чудя дали въпреки това не съм излязла на печалба с теб.
Ярви едва се сдържа да не избълва всичко на един дъх, но знаеше, че трябва да говори бавно, сдържано, както подобава на добър пастор.
— И двата пъти се договаряха на халийн, мислейки, че никой няма да ги разбере. Но аз говоря и този език.
— И пееш на него, нека позная. За роб имаш прекалено много таланти.
Добрият пастор никога не трябва да позволява да му бъде зададен въпрос, чийто отговор не знае, затова Ярви беше готов с поредната лъжа:
— Майка ми беше пастор.
— Поясът на пастора трябва да е винаги завързан. — Шадикшарам пое шумно дъх през стиснатите си зъби. — Ау, грозни малки тайни.
— Светът е пълен с тях.
— Така е, момчето ми, така е.
— Тя ме научи на езици, на числа, да познавам растенията и още куп неща. Неща, които могат да са ти от полза, капитане.
— Полезно дете си, спор няма. Човек има нужда от две ръце, за да се бие с някого, но само от една, за да го наръга в гръб, права ли съм? Анкран! — провикна се напевно тя към отворената врата. — Анкран, капитанът ти иска да си поприказва с теб!
Ярви чу шума от стъпките на Анкран, но колкото и забързано да бе тупкането им, не можеше да се сравнява с думкането на сърцето му.
— Проверявах склада, капитане, една брадвичка липсва… — Докато влизаше приведен, той забеляза Ярви и на лицето му се изписа изненада, която бързо се смени с подозрение, но накрая се усмихна простодушно. — Да ти донеса ли още вино…
— Никога повече. — В каютата настана зловеща тишина. Капитанът се усмихваше, но очите ѝ горяха с особен блясък. Кръвта постепенно се отдръпваше от лицето на Анкран, а тази в слепоочията на Ярви бушуваше като река. — От Триг очаквам да ме измами. Той е свободен човек и има лични интереси. Но от теб? Да ме краде нещо, което притежавам? — Тя пресуши бутилката, изсмука и последната капка и я претегли лениво в ръка. — Разбираш ме, нали, срамота е.
Тънките устни на отговорника за склада се изкривиха:
— Той лъже, капитане!
— Лъжите му обаче се доближават прекалено много до подозренията ми.
— Всичко това е лъ…
Стана толкова бързо, че Ярви не видя движението, просто чу глухия удар, когато Шадикшарам фрасна Анкран с дъното на бутилката. Той изпъшка, стовари се по гръб на пода и остана да лежи, мигайки към тавана. По лицето му потече кръв. Тя пристъпи напред, вдигна крак над главата му и бавно, много спокойно и съсредоточено, започна да го стоварва върху лицето му.
— Да ме мамиш? — изсъска през зъби тя и токът на ботуша ѝ разцепи бузата на Анкран.
— Да крадеш от мен? — Подметката приплеска носа му настрани.
— Да ме правиш на глупачка?
Ярви извърна поглед към ъгъла на каютата. Противното хрущене накара дъха му да секне.
— След всичко… което… направих за теб?
Шадикшарам клекна до Анкран, подпря лакти на коленете си и провеси китки. Вирна брадичка и издуха рязко един кичур коса от лицето си.
— За пореден път съм отвратена от човешката низост.
— Жена ми — прошепна Анкран и Ярви не се сдържа и извърна обратно очи към съсипаното му лице. На устните му се изду кървав балон. — Жена ми… и синът ми.
— Какво за тях? — отвърна сопнато Шадикшарам, свъси вежди при вида на няколко капки кръв по опакото на ръката си и я избърса в дрехите на Анкран.
— Търговецът на плът… от когото ме купи… в Торлби — изхриптя Анкран. — Йоверфел. Той ги държи. — Разкашля се и избута с върха на езика си парче зъб. — Каза, че ще са в безопасност… стига да му изплатя цената им… всеки път, когато минаваме оттам. Ако спра да плащам…
Ярви усети коленете си да омекват. Имаше чувството, че всеки момент ще се свлече на земята. Сега разбираше за какво му бяха на Анкран парите.