Тук, в тесните улички и гъмжилото от народ с всевъзможен цвят на кожата, Ярви започна да се пазари. Беше гледал много пъти как майка му го прави — Лейтлин, Златната кралица, най-набитото око и пъргав език из земите около Разбито море — и с изненада установи, че без дори да го е осъзнавал, беше усвоил всичките ѝ номера. Пазари се на шест различни езика и със задоволство гледа стъписването по лицата на търговците, когато разбираха, че не могат да хитруват на собствените си езици. Ласка, руга и заплашва, възмущава се на всеослушание от обявените цени, смя се с глас от предложеното качество, обръща се възмутен и си тръгва от сергии, после, след куп молби и извинения се оставя да бъде върнат. Подемаше пазарлъка угоднически, гласът му — мек и мазен като масло, но го завършваше непреклонен, по-корав и от желязо. И така, докато не остави след себе си върволица от разплакани търговци.
През цялото време Триг държеше веригата му така леко, че в даден момент забрави за него. До момента, в който не приключи с търговията и спестеното сребро не издрънча обратно в кесията на капитана. Тогава чу шепота на надзирателя в ухото си и усети как космите на тила му настръхват.
— Мислиш се за много хитър, а, сакато момченце?
Ярви се замисли добре, преди да отговори:
— Разбирам от… някои неща.
— Безсъмнено. Очевидно си разбрал мен и Анкран, а после си предал тези си разбирания на капитана. Доста отмъстителен нрав има тя, а? Историите за себе си, случките, които разказва, те може и да са измислица, но едно да знаеш от мен, истинските, които съм видял с очите си, ще те смаят не по-малко. Веднъж уби човек, защото я настъпи, без да иска. Едър, много едър мъж при това.
— Може би затова я е заболяло толкова.
Триг дръпна рязко веригата, нашийникът се впи в шията на Ярви и той изписка от изненада.
— Не се осланяй прекалено много на добротата ми, момче.
И наистина добротата на Триг нямаше вид на нещо здраво и силно, способно да понесе кой знае какъв товар.
— Изиграх картите си такива, каквито ми се паднаха — изграчи сподавено Ярви.
— Важи за всички ни — изгука нежно Триг. — А Анкран изигра своите зле и си плати за глупостта. Аз обаче не смятам да го последвам. Ще ти отправя същото предложение като на него. Половината от това, което заделиш от парите на Шадикшарам — даваш на мен.
— Ами ако не заделям нищо?
— Хъ — прихна Триг. — Всеки заделя, момче. Част от това, което получа от теб, ще поделя с останалите надзиратели и така всички ще са доволни и щастливи. Приятели и усмивки навред. Не ми ли дадеш нещо обаче, ще си спечелиш само врагове. Лоши врагове. — Той намота веригата около дебелата си длан и дръпна рязко Ярви към себе си. — Не забравяй, хитрите момченца се давят точно като глупавите.
Ярви преглътна. Майка Гундринг казваше: „Добрият пастор никога не казва «не», когато може да каже «може би».“
— Капитанът е предпазлива. Още не ми се доверява. Дай ми малко време.
Триг го отблъсна от себе си и го подкара отново напред към „Южен вятър“:
— Гледай само да е наистина малко.
За Ярви това бе предостатъчно. Старите приятели в Торлби — за старите врагове и дума да не става — също нямаше да чакат вечно. Колкото и прекрасна личност да бе главният надзирател, Ярви искрено се надяваше пътищата им да се разделят много скоро.
След Ройсток потеглиха на север. Минаха покрай безименни мочурливи земи, покрити с гладки като огледала езерца и локви — чак докъдето стигаше погледът. От тях надничаха хилядите отражения на небето и облаците — безбройното, незаконородено потомство на земя и небе. Над пустошта се рееха и крякаха самотни птици, а Ярви вдишваше дълбоко солта и студа и копнееше за дома.