Ярви се замисли над думите ѝ, но откъдето и да ги погледнеше, заключението беше все същото.
— Смяната на ключалките би била проблем само за човек, който вече има ключ. За роб, който е намерил начин да се сдобие с копие може би? — Той седна върху завивките си, прибра саката ръка под мишницата си на топло, а със здравата разтри протритото от нашийника по врата си. — А единствената причина един роб да се нуждае от ключ е, за да избяга.
— Затваряй си устата! — Тя седна до него и двамата отново замълчаха.
Снежинките се въртяха покрай тях и падаха по косата ѝ, по коленете му.
Едва когато Ярви почти беше загубил надежда, че Сюмаел някога ще проговори отново, тя го направи толкова тихо, че едва я чу през вятъра:
— Роб с ключ може да освободи и други роби, не само себе си. Всичките може би. И в бъркотията, знае ли човек, някой като нищо може да се измъкне от кораба.
— Може да се пролее кръв — промърмори Ярви. — И в бъркотията кой знае чия? Много по-сигурно ще е, ако надзирателите са приспани. — Сюмаел вдигна рязко поглед и Ярви видя блясъка в очите ѝ. — Роб, който разбира от растения и билки и който налива ейл на надзирателите и вино на капитана, може би ще намери начин. — Беше рисковано и го знаеше, но с нейна помощ щеше да е много по-лесно, а и когато си притиснат от времето, просто хвърляш заровете. — Вероятно двама роби заедно биха постигнали нещо…
— … което поотделно не могат — довърши тя вместо него. — Най-добре ще е да го направим, докато сме в пристанище.
— Сигурно си права — кимна равнодушно Ярви.
Всъщност напоследък за друго не мислеше.
— Шансовете ни са най-големи в Скекенхаус. Голям град, а стражата е мързелива, пък и Триг и капитанът прекарват много време на сушата…
— Или пък другаде, където човек има приятели, да кажем.
Той я остави да премисли и тя моментално налапа стръвта.
— Приятели, които ще подслонят двама избягали роби?
— Именно. Да речем… в Торлби?
— „Южен вятър“ ще мине отново през Торлби след около месец-два — изписка на един дъх тя.
Ярви долови вълнението в гласа ѝ. Едва се сдържаше да не звучи по същия начин.
— И тогава робът с ключа… и този, който разбира от билки… ще са свободни.
Продължиха да седят в тъмното и студа, без да обелят и дума, също като толкова много нощи преди. Но когато този път извърна погледна към Сюмаел, бледата светлина на баща Луна разкри загадъчна усмивка на устните ѝ.
Според Ярви ѝ отиваше.
Приятел или съюзник
Вече бяха далеч на север. Греблата теглеха „Южен вятър“ по гладката черна вода, а зимата беше в разгара си. Валеше често и снегът се натрупваше по покривите на пристройките на кърмата и носа, по раменете на премръзналите гребци, които духаха върху вкочанените си пръсти при всяко изтегляне на греблото. Нощем корпусът стенеше. Сутрин мъжете се надвесваха през бордовете и разбиваха леда по надраните му страни. По залез-слънце Шадикшарам излизаше от каютата си увита в кожи, със зачервен от пиене нос и очи и обявяваше, че не било чак толкова студено.
— Опитвам се да тая само обич в сърцето си — каза Джоуд, обвивайки с длани купичката супа, която му подаде Ярви. — Но, о, богове, как само мразя Севера.
— Оттук по̀ на север няма — каза Рълф, разтри зачервените върхове на ушите си и се загледа в побелелия бряг.
Както винаги Анкран не каза нищо.
Морето представляваше осеяна с ледени парчета черна бездна. От скалистия бряг ги наблюдаваха с натъжени очи налягали на групички тюлени. Разминаха се с няколко кораба и всеки път Триг ги изпровождаше с навъсен поглед и ръка на дръжката на меча си чак докато не се изгубваха на хоризонта. За колкото и могъщ да се смяташе върховният крал, търговският му лиценз нямаше да ги предпази по тези места.
— На повечето търговци не им стиска да плават из тези води. — Шадикшарам вдигна ботуш и стъпи небрежно върху коляното на един от гребците. — Но аз не съм като повечето търговци. — Ярви благодари на боговете за това. — Бания, които живеят в този леден ад, ме боготворят. Нося им тенджери, ножове и железни инструменти, които за тях са същинска елфическа магия, а в замяна искам само кожи и кехлибар, които са в такова изобилие тук, че на практика не струват нищо. Готови са на всичко за мен, горкичките дръвници. — Тя потри енергично длани. — Тук избивам най-големите печалби.