— Но не ни интересува — сряза я Рълф, докато минаваше покрай нея.
Огънят беше стъкмен в малка падинка под усукания ствол на дървото, предоставяща нещо като завет от пронизващия вятър. Летвите от натрошения сандък бяха старателно подредени в кръг, в чиято среда подскачаше нисък пламък. Анкран клечеше над него и бавно и много внимателно му вдъхваше живот с излизащия на пара от устата си дъх.
Ако Ярви можеше да избира кого да спаси от потъващия кораб, името на Анкран щеше да е някъде най-отдолу в списъка. Но спасяването на Джоуд и Рълф означаваше спасяването и на другаря им по гребло, пък и в момента беше готов на всичко за малко топлина, дори да се хвърли в краката на чичо си Одем, ако му предложеше място до огъня. Свлече се на колене и разпери треперещи длани над пламъка.
Джоуд сложи стиснати в юмруци ръце на хълбоците си:
— Измъкнал си се, виждам.
— Някои лайна плуват — каза Рълф.
Анкран дори не извърна поглед, просто разтърка кривия си нос:
— Ако вонята ми те притеснява, намери си друг огън.
От единия ръкав на Сюмаел се спусна безшумно къса брадвичка, чието острие проблесна на светлината на пламъка:
— На мен този ми харесва.
Бившият отговорник за склада на „Южен вятър“ повдигна рамене:
— В такъв случай кой съм аз, че да отпратя изпадналия в нужда. Добре дошли на всички в имението ми!
В това време Сюмаел вече се беше изкатерила по покритите със скреж скали към дървото. Тя отсече с добре премерен замах един от клоните, донесе го до огъня и заби дебелия му край в земята, така че тънките разклонения и вейките се разпростряха над пламъка.
— Сваляй дрехите — щракна с пръсти на Ярви.
— Ах, романтиката, тя не умира! — каза Рълф, извъртя нагоре очи и запърха с мигли.
Сюмаел не му обърна никакво внимание.
— В такава нощ мокрите дрехи ще те убият по-сигурно от всеки враг.
Сега, когато студът разхлаби хватката си, Ярви почувства всички синини по себе си — всички мускули го боляха, главата също, вратът му тръпнеше на местата, където го бяха стискали пръстите на Триг. Но дори и да искаше, нямаше силите да се оплаква от каквото и да било. Свали бавно подгизналите дрехи, краищата на които вече бяха хванали корички лед, и останал само с нашийник и верига на врата, се сви на топка колкото по-близо можа до огъня.
Рълф метна върху треперещите му рамене стар елек от овча кожа:
— Това ти го давам назаем — каза той, — не е подарък.
— Признателен съм ти… въпреки това — изтрака със зъби Ярви и проследи с поглед Сюмаел, която просна дрехите му върху клона и от тях започна да се вдига пара.
— Ами ако някой забележи огъня? — попита Джоуд, напрегнал очи в тъмнината, откъдето бяха дошли.
— Ако предпочиташ да измръзнеш, моля, седи си в тъмното. Тъмнина да искаш наоколо. — Анкран разръчка огъня с тънка пръчка и пламъците се усилиха. — Мен ако питаш, битката на палубата, после пожарът на кораба, а след това потъването му със сигурност са попарили ентусиазма на надзирателите да тръгнат ни търсят.
— Сега може би, но на сутринта. По-добре на зазоряване да сме далеч оттук.
— Далеч оттук, къде? — Сюмаел клекна до Ярви.
Логичният избор беше на изток. На изток, покрай брега, откъдето бяха доплавали с „Южен вятър“. Ярви обаче трябваше да върви на запад. На запад до Ванстерланд. И още по̀ на запад до Гетланд. На запад към Одем и отмъщението и колкото по-скоро — толкова по-добре. Огледа тази разнородна импровизирана задруга, скупчени един до друг над животоспасяващия огън, с огрени от пламъците му странни в тъмнината лица. Как да ги убеди да тръгнат в погрешната посока?
— На изток, естествено — отвърна Рълф. — Преди колко време минахме покрай онова тържище?
Сюмаел запресмята нещо на пръсти:
— Пеша можем да стигнем за три дни.
— Тежък преход ще е. — Рълф почеса наболата си брада. — Много тежък, а и…
— Аз тръгвам на запад — обяви Анкран, стисна зъби и заби поглед в огъня.
Останалите замълчаха и го измериха с поглед.
— На запад докъде? — попита накрая Джоуд.
— Торлби.
Ярви повдигна озадачено вежди при тази така неочаквана помощ и от този още по-малко очакван източник.
Рълф избухна в смях.
— Благодаря, че ме развесели така за последно, преди да умра, господарю Анкран! Чувате ли го нашия бивш отговорник за склада, ще върви пеша до Гетланд.
— До Ванстерланд. Там ще се опитам да се кача на кораб.
— А, ясно, значи ще вървиш пеша само до Вулсгард — изсмя се отново Рълф. — И колко дълга ще е тази разходка според теб, навигаторе наш?
— Пеша, най-малко месец.