Сюмаел дори не се замисли, явно вече го беше сметнала.
— Цял месец в това! — Широката длан на Рълф описа дъга към необятната снежна пустош наоколо и Ярви нямаше как да отрече, че мисълта за подобно начинание не беше от най-оптимистичните. — И с какво екипировка тръгваш?
— Аз имам щит. — Джоуд го свали от гърба си и тупна с юмрук по грубото дърво. Беше най-обикновен широк щит с метална топка в средата. — Смятах да се държа за него, ако паднех във водата.
— А пък на мен един щедър надзирател ми зае лъка си. — Рълф го вдигна до ухото си и прокара пръсти по тетивата като свирач на арфа. — Ала този инструмент без стрели не свири. Някой да носи палатка? Допълнително дрехи? Одеяла? Шейна? — Никой не отговори, само вятърът продължи да вие жално в клоните на дървото. — Е, в такъв случай желая ти всичко най-хубаво, господарю Анкран! Беше удоволствие да греба рамо до рамо с теб, но се боя, че тук пътищата ни се разделят. Ние потегляме на изток.
— Кой глупак те сложи да командваш?
Всички извърнаха като един глави по посока на дрезгавия глас и там, в тъмното, стоеше Нищо. Беше покрит с мръсотия много повече от обичайната чернилка — косата, брадата и дрипите му бяха почернели от сажди. Беше обул ботушите на Триг и носеше жакета му, а на едното му рамо имаше голямо петно засъхнала кръв. Върху другото беше преметнал навито на топ и овъглено по краищата едно от вълнените платна от кораба. Свободната му ръка стискаше като бебе до гърдите му меча, с който Ярви го видя да убива шестима надзиратели.
Седна и кръстоса крака до огъня, бавно и спокойно, сякаш пристигаше на отдавна уговорена среща, въздъхна доволно и протегна длани към пламъците.
— На запад към Гетланд звучи добре — каза Нищо. — Те ще тръгнат след нас.
— Триг? — попита Сюмаел.
— Не бери повече грижи за главния ни надзирател. Сметките ми с него са уредени. Но тези с Шадикшарам още не са. — Той облиза пръст и избърса едно петънце от острието на меча. — Трябва да наберем колкото можем повече преднина пред нея.
— Ние? — повиши глас Сюмаел и Ярви забеляза, че държи брадвичката в готовност зад гърба си. — Самопоканваш се, така ли?
— Освен ако някой друг не ме покани?
Нищо извърна налудничав поглед към нея и светлината от огъня заигра в тъмните му празни очи.
Ярви протегна ръце между двамата, прокарвайки пътя на баща Мир:
— Ще имаме нужда от всичката помощ, която ни се предложи. Всъщност как ти е името?
Нищо зарея поглед в тъмното небе, сякаш отговорът на въпроса се криеше сред звездите.
— Имал съм три имена… може би четири… но всички те ми донесоха лош късмет. Не искам да направят същото и с вас. Ако ще се обръщате към мен, Нищо ще свърши работа, но да ви предупредя, не съм много по приказките. Шадикшарам ще тръгне след нас и ще очаква да вървим на изток.
— Защото да тръгнем на запад, е истинска лудост! — Рълф се извърна към Сюмаел. — Кажи им!
Тя стисна напукани устни, присви очи и се вторачи в огъня.
— На изток е по-бързо. На изток е по-лесно.
— Ха, казах ви! — излая Рълф и се плесна по бедрото.
— Аз тръгвам на запад — каза Сюмаел.
— Ъ?
— На изток ще се натъкнем на хора. Всички, които са се измъкнали от кораба. Освен това тържището гъмжи от търговци на роби.
— А, Ванстерланд не? — попита Рълф. — Доколкото си спомням, там винаги сключвахме добри сделки с пленените инглингци.
— На изток е опасно.
— А на запад ни чакат седмици преход в безлюдна пустош!
— Има гора. А гората може да означава дърво за огрев. И може би храна. На изток е тържището, но след него какво? Пак пустош и мочурища, стотици мили от тях. На запад е Ванстерланд. Цивилизация. Запад може да означава… кораби. На път за дома.
— Дома.
Джоуд се загледа в пламъците с такъв копнеж, сякаш виждаше в тях селото си и онзи прословут кладенец с най-сладката вода на света.
— Ще се насочим във вътрешността — продължи Сюмаел, — далеч от брега, далеч от очите на хората по корабите. После тръгваме на запад.
Рълф махна ядосано с две ръце:
— Как ще намерим пътя там в снега, по какво ще се ориентираме? Ще се въртим в кръг!
Сюмаел извади от пазвата си нещо увито в парче кожа и когато я разгъна, върху нея бяха далекогледът и инструментите ѝ.
— Аз ще намеря пътя, старче, ти за това не бери грижа. Не бих казала обаче, че горя от нетърпение да тръгна по който и да е маршрут. Особено в тази компания. Но на запад може да се окаже по-добрият избор.
— Може да се окаже?
Сюмаел сви рамене:
— Понякога на повече от „може да се окаже“ не може да се надяваш.