— Стой! — изкрещя му. — Прекалено тежък си!
Стори му се, че забеляза движение под леда, допълзя до мястото, просна се по корем и отрина снега, но колкото и да се взираше, не видя нищо освен черна вода и балончета въздух.
Анкран дотича до реката, но още при първата му стъпка върху леда той простена и Анкран се закова намясто и разпери ръце да запази равновесие. Нищо тичаше с огромни крачки през снега надолу по течението към оголено от снега петно лед в средата на реката, от което стърчаха остри назъбени скали.
Ужасяващата тишина се проточи.
— Къде е? — изкрещя Ярви.
Рълф се беше вторачил в него от брега, зяпнал с уста.
Колко дълго може да издържи човек без въздух? Със сигурност не толкова дълго.
Видя Нищо да прави няколко крачки от брега към средата на реката, където спря и вдигна над главата си меча, насочен с върха право надолу.
— Луд ли си? — изпищя Ярви, но в момента, в който го направи, знаеше отговора.
Естествено, че беше.
Мечът полетя надолу и от леда право нагоре пръсна фонтан. Нищо се свлече на колене и бръкна със свободната си ръка във водата.
— Хванах я! — той измъкна Сюмаел от водата.
Тя висеше като парцал в ръката му и от дрехите ѝ течаха струйки ледена вода, докато я влачеше към брега, където чакаха Рълф и Джоуд.
— Диша ли? — изкрещя Ярви, докато пълзеше на четири крака към брега — не смееше да се изправи, за да не я последва във водата.
— Как мога да знам? — попита Джоуд и коленичи до нея.
— Доближи си бузата до устните ѝ!
— Не мисля!
— Вдигни ѝ краката!
Ярви се изправи от леда и затича към тях по брега.
— Какво?
— Обърни я с главата надолу!
Джоуд се подчини без повече въпроси, хвана Сюмаел за глезените и я вдигна нагоре. Отпуснатата ѝ глава се люшна настрани в снега. Ярви дотича до нея, бръкна с два пръста в устата ѝ и ги натика в гърлото ѝ.
— Хайде! — изръмжа той и натисна. — Хайде!
Беше видял майка Гундринг да прави това, когато едно момче падна във вира на мелницата.
Момчето умря.
Сюмаел не помръдваше. Беше леденостудена като мъртвец и Ярви изсъска през зъби накуп всичките молитви, които му дойдоха наум, дори не знаеше към кого ги отправяше.
Усети ръката на Нищо на рамото си:
— Смъртта чака всички ни.
Ярви се отърси от ръката му и натика още по-здраво пръсти в гърлото на Сюмаел:
— Хайде!
Изведнъж като ощипано в съня си дете тя подскочи и изкашля малко вода. Успя да поеме глътка въздух, задави се и повърна още вода.
— Богове! — каза Рълф и отстъпи стъписан заднешком.
Ярви остана не по-малко изненадан от него. Със сигурност не беше предполагал, че някога ще се радва така, когато някой повърне в ръката му.
— Ще ме пуснеш ли вече? — изграчи Сюмаел и извъртя нагоре очи към Джоуд.
Той я пусна и тя се сви на кълбо в снега. Задърпа нашийника се, задави се в кашлица, изплю още вода и започна да трепери като лист.
Рълф се беше облещил така, сякаш виждаше чудо.
— Ти си магьосник! — каза той.
— Или пастор — промърмори под нос Анкран.
Ярви не смяташе да ги оставя да дълбаят с пръст в раната:
— Трябва да я стоплим.
Мъчиха се с всички сили да запалят огън с малък кремък и откъснати от стволовете на боровете парчета мъх, но те бяха мокри и искрите угасваха на мига. Опитваха отново и отново, един по един, докато Сюмаел гледаше втренчено с трескави очи и не спираше да трепери. В един момент се тресеше така, че дрехите ѝ шляпаха.
Джоуд, който някога беше палил пещта всяка сутрин, не можа да направи нищо. Рълф, който във вятър и проливен дъжд беше палил села и ферми по бреговете на Разбито море, също не успя. Дори Ярви направи напразен опит — сакатата му ръка се суети с кремъка, докато пръстите му не прокървиха — под съпровода на Анкран, който мълвеше под нос молитви към Той-който-разпалва-пламъците.
Очевидно боговете бяха приключили за днес с творението на чудеса.
— Можем ли да изкопаем подслон? — попита Джоуд, докато се надигаше на крака. — Също като в бурята?
— Няма достатъчно сняг — отвърна Ярви.
— Заслон от клони тогава?
— Прекалено много сняг.
— Не трябва да спираме. — Сюмаел се изправи рязко и огромното палто на Рълф се свлече от раменете ѝ. — Прекалено горещо е. — Тя размота парчетата платно от ръцете си и те се провесиха надолу от ръкавите, разтвори ризата на гърдите си и задърпа нашийника. — Този шал стяга. — Направи няколко несигурни крачки и се просна по очи на земята. — Не трябва да спираме — смотолеви отново, заровила лице в снега.