Добре премереният удар в корема изкара дъха на Ярви в протяжен жалостив стон.
— Спри си езика, преди да съм го изтръгнал от устата ти, момче! — кресна предводителят на ванстерландския отряд и свали задавения Ярви на колене.
Твърде късно, думите му бяха постигнали ефект.
Наоколо се възцари пълна тишина. Ярви чу нечии тежки стъпки, последвани от звънливия глас на Гром-гил-Горм.
— Водиш гости!
— Които приличат повече на просяци.
Въпреки че от деня, в който получи нашийника си Ярви не беше чувал този глас, той го позна. Помнеше ледения тон от сънищата си. Майка Скаер.
— Заварихме ги в елфическите руини над реката, кралю мой — каза предводителят на отряда.
— Не приличат на елфи.
— Горяха трупове.
— Доблестно начинание, стига да са правилните — каза Горм. — Говориш така, сякаш те познавам, момче. Ще ме накараш да гадая ли?
Останал без дъх, Ярви надигна бавно глава и за пореден път погледът му премина по ботушите, колана, трижди преметнатата през врата му верига и спря на чепатото лице на краля на Ванстерланд и смъртен враг на баща му, страната и народа му.
— Предишния път, когато се срещнахме… ти ми предложи ножа си. — Ярви го погледна право в очите. Беше на колене, опърпан и окървавен, пребит и вързан, но удържа погледа му. — Каза ми да те потърся отново, ако си променя решението. Сега ще ми го предложиш ли?
Кралят на Ванстерланд свъси вежди, пръстите на едната му ръка заопипваха една по една топките от дръжките на мечовете на победени врагове в преметнатата около дебелия му като ствол на дърво врат веригата, докато с другата внимателно намести един по един ножовете в колана си.
— Това не би било разумно.
— Мислех, че майка Война е положила дъха си върху теб още в люлката, че е предречено, че никой човек не може да те убие?
— Боговете помагат на онзи, който сам си помага. — Силните пръсти на майка Скаер сграбчиха брадичката на Ярви и извиха главата му нагоре. — Кухненският чирак, когото хванахме в Амвенд.
— Самият той — промърмори Горм. — Но е променен. Има коравина в погледа му.
Майка Скаер присви очи:
— И се е отървал от нашийника, който му сложих.
— Убиваше ми — каза Ярви. — Не съм роден да бъда роб.
— Но ето те пак на колене пред мен — отвърна Горм. — За какво си роден тогава?
Хората на Горм избухнаха в смях, но Ярви беше свикнал с хорския присмех, подигравките им вече не можеха да го жегнат.
— За крал на Гетланд. — Гласът му прозвуча твърд и хладен като самия Черен трон.
— О, богове — чу Сюмаел да прошепва. — Мъртви сме.
— Одем! — Устните на Горм се разтеглиха в огромна усмивка. — Подмладил си се от последната ни среща.
— Аз съм племенникът на Одем. Синът на Утрик.
Предводителят на отряда фрасна с опакото на ръката си Ярви по тила и го просна по очи. Изключително противна постъпка предвид това, че ръцете му бяха вързани на гърба и не можеше с нищо да предотврати сблъсъка на счупения си нос със земята.
— Синът на Утрик умря с него!
— Той има и друг син, глупако!
Ярви се надигна отново на колене. Устата му се изпълни със солен вкус. Започваше да му писва от него.
Нечии пръсти сграбчиха косата му и извиха главата му назад.
— Да го задържим като шут или да го обесим като шпионин?
— Не ти ще решаваш това. — Майка Скаер повдигна пръст и елфическите гривни на дългата ѝ ръка издрънчаха тихо, но това беше достатъчно за предводителя на отряда, който пусна Ярви и дръпна ръка като опарен. — Утрик имаше друг син. Принц Ярви. Обучаваше се за пастор.
— Но така и не положи изпита си — каза Ярви. — Вместо това седнах на Черния трон.
— За да запази Златната кралица хватката си върху властта.
— Лейтлин. Майка ми.
Майка Скаер се замисли дълбоко, а Ярви вдигна гордо глава и си придаде колкото кралски вид позволяваха окървавеният му нос, вързаните на гърба ръце и вонящите дрипи. Но може би повече не беше и нужно, за да посее семето на съмнението.
— Освободи му ръцете.
Ярви почувства срязването на въжето и с умерена доза театралност вдигна бавно лявата си ръка. Като никога, надигналият се при вида на уродливия му крайник шепот из лагера беше приятен за ухото.