— Това ли искаше да видиш? — попита той.
Майка Скаер взе ръката му в своите, заобръща я насам-натам, заопипва я с пръсти.
— Щом казваш, че си чиракувал при майка Гундринг, при кого е чиракувала тя?
Ярви не се поколеба и миг:
— Обучавала се е при майка Вексен, по-късно пастор на крал Фин от Тровенланд, а понастоящем баба Вексен, Първия пастор от Събора и съветник на самия върховен крал.
— Колко гълъба държи?
— Три дузини, плюс този с черното петно на челото, който един ден ще отнесе до Скекенхаус вестта, че Смърт е отворила за нея Последната врата.
— От какво дърво е вратата на спалнята на краля на Гетланд?
Ярви се усмихна:
— Такава врата няма, защото кралят на Гетланд е част от земята и хората си и няма какво да крие от тях.
Изписалото се по изпитото лице на майка Скаер смайване бе един от онези така редки за Ярви поводи за задоволство.
Гром-гил-Горм повдигна една дебела вежда:
— Чисти ли са думите му?
— Чисти са — промърмори пасторът.
— Тогава… сакатото кутре наистина е Ярви, синът на Утрик и Лейтлин, законният крал на Гетланд?
— Така изглежда.
— Истина е? — изграчи пресипнало Рълф.
— Истина е — прошепна Сюмаел.
Горм се разсмя от сърце:
— Това е най-успешният лов в живота ми! Изпрати птица, майко Скаер, виж какво ще плати крал Одем за връщането на палавия си племенник. — Кралят на Ванстерланд се обърна да си върви.
— Хм — изсумтя презрително Ярви. — Великият, всяващ страхопочитание Гром-гил-Горм! В Гетланд те наричат кръвожаден ненормалник. В Тровенланд те наричат краля дивак от дивата земя. В Скекенхаус, в строените от елфи зали на върховния крал, там… ами, че там дори не си правят труда да говорят за теб.
Ярви чу Рълф да изпуска тревожна въздишка, чу сподавеното яростно ръмжене на предводителя на отряда, но Горм просто поглади замислено брада.
— Ако целта ти бе да ме поласкаеш, не успя. Имаш предвид?
— Ще им покажеш, че са прави ли, като изкараш някаква мижава печалба от златната възможност, която боговете ти предоставят?
Кралят на Ванстерланд повдигна озадачено вежда и двамата с майка Скаер се спогледаха:
— Ушите ми са винаги отворени за прилични печалби.
„Продай им каквото искат — казваше майката на Ярви, — не каквото имаш.“
— Всяка пролет събираш воините си и минаваш границата с Гетланд.
— Всеки го знае.
— Тази пролет?
Горм изпъчи устни:
— Малък поход може би. Майка Война иска мъст за безчинствата на чичо ти в Амвенд.
Ярви прецени за неуместно да споменава, че ако не в края, то поне в началото на въпросните безчинства не Одем, а той беше крал на Гетланд.
— Всичко, което искам от теб, е тази пролет да идеш малко по-далеч. До стените на Торлби, да речем.
Майка Скаер не сдържа възмущението си:
— Само толкова ли искаш?
Но любопитството на Горм бе събудено.
— И какво печеля, ако ти направя подобна услуга?
Гордите мъже като мъртвия му баща, като убития му брат и удавилия се чичо Удил със сигурност щяха да се изплюят в лицето на Горм и да умрат намясто, преди да потърсят помощта му. Но Ярви нямаше гордост. Беше я изгубил, ставайки за посмешище на баща си. За наивна жертва на чичо си. Избиха му я с бича през гърба на палубата на „Южен вятър“. Беше измръзнала до смърт в ледовете на Севера.
Беше коленичил цял живот, още малко не му беше никакъв проблем.
— Помогни ми да си върна престола, Гром-гил-Горм, и аз ще коленича пред теб в кръвта на Одем като твой васал и смирен поданик.
Нищо се надвеси над рамото му и изсъска гневно през зъби:
— Прекалено висока цена!
Ярви не му обърна внимание.
— Удил, Утрик и Одем. Тримата братя, твои заклети врагове, ще са от другата страна на Последната врата и в земите около Разбито море властта ти ще отстъпва единствено на тази на върховния крал. Кой знае… след време… може дори да я надмине.
„Колкото повече власт има човек — казваше майка Гундринг, — толкова повече жадува за още.“
— Това би било добре. — Гласът на Горм беше изгубил звънливостта си.
— Би било, да — съгласи се майка Скаер и очите ѝ отново се присвиха, когато измери Ярви с гневен поглед. — Ако бъде постигнато.
— Просто осигури на мен и спътниците ми кораб до Торлби и аз ще се опитам да го направя.
— Със странна свита си се обкръжил.
Майка Скаер ги огледа равнодушно.
— Странните обстоятелства налагат странни спътници.
— Кой е грозноватото създание? — попита Горм.