— За малко да се подмокря — изсъска тя. — Върви ли някой след нас?
— Дори не гледат.
Отговорничката за доковете беше заета да си го изкарва на следващия новопристигнал пред масата ѝ.
Най-после у дома, а Ярви се чувстваше като чужденец. Освен това всичко изглеждаше някак по-малко, отколкото го помнеше. Някогашното оживление се беше стопило, имаше празни стоянки за кораби по кейовете, празни сергии и пустеещи къщи. Всеки път, когато зърваше познато лице, сърцето му спираше, чувстваше се като крадец, минаващ покрай местопрестъплението си. Прегърби рамене и наведе още повече глава. Въпреки студа гърбът му беше плувнал в пот.
Ако някой го разпознаеше, вестта до крал Одем нямаше да закъснее, а той нямаше да се забави да приключи започнатото на върха на кулата в Амвенд.
— Това са, значи, погребалните могили на предците ти?
Нищо се взираше през чорлавите кичури коса пред лицето си на север в пустия плаж и редицата покрити с трева могили. Най-близката беше само на няколко месеца, ако се съдеше по рядката трева, покарала по голите ѝ склонове.
— На убития ми баща Утрик. — Ярви стисна зъби. — На удавения ми чичо Удил и останалите крале на Гетланд от незапомнени времена.
Нищо се почеса по обраслата си с прошарена брада буза:
— Пред тях ли даде клетва?
— Както ти своята пред мен.
— Няма страшно. — Докато се провираха през тълпата пред портата на външната стена на града, Нищо се усмихна с онази негова налудничава усмивка, която така плашеше Ярви. — Плътта забравя, стоманата — никога.
Оказа се, че сестра Ауд познава улиците на Торлби по-добре от Ярви, родения и израснал там. Кралят на тези земи. Поведе ги по тесните криволичещи нагоре по стръмния склон улички. Къщите — високи и тесни — бяха сбутани покрай стърчащите скали на хълма — костите на Гетланд, пробили плътта на града. Минаха по мостове над бързи потоци, от които роби пълнеха стомни, които да отнесат в къщите на богатите си господари. Накрая тя ги преведе през дълъг тесен площад, току пред стената на крепостта, в която Ярви бе роден и израснал, ежедневно унижаван, учил за пастор, после открил, че вместо това трябва да е крал.
— Това е къщата — каза сестра Ауд.
Беше най-обикновена къща, покрай която Ярви бе минавал стотици пъти.
— Защо ще държи пасторът на Горм къща в Торлби?
— Майка Скаер казва, че добрият пастор познава дома на врага си по-добре от своя.
— Явно също като майка Гундринг майка Скаер е извор на мъдрости.
Сестра Ауд завъртя ключа в ключалката:
— Около тях се върти целият Събор.
— Вземи Джоуд със себе си — каза тихо Ярви, придръпвайки Сюмаел настрана. — Иди в броителницата на майка ми и говори с нея. — С малко късмет по това време Хюрик щеше да е при тренировъчния квадрат.
— И да ѝ кажа какво? — попита Сюмаел. — Че мъртвият ѝ син я търси?
— А също, че най-после се е научил да си закопчава наметалото както трябва. Доведи я тук.
— Ами ако не ми повярва?
Лицето на майка му изплува в спомените на Ярви, надвесено сърдито отгоре както обикновено. Много вероятно, реши той, щеше да се усъмни.
— В такъв случай ще трябва да измислим нещо друго.
— Ами ако не ми повярва и заповяда да ме убият за наглостта ми?
Ярви се замисли.
— В такъв случай аз ще трябва да измисля нещо друго.
— Кой от вас е вечно спохождан от лош късмет? — понесе се над площада нечий звънлив глас. Пред една новопостроена сграда с величествени колони от бял мрамор на фасадата стоеше проповедник. Беше облечен в роба от небелено платно, разперил широко ръце пред събралата се отпред тълпа и крещеше: — Чии молитви към многото богове остават нечути?
— Моите са нечути от толкова отдавна, че спрях да ги отправям — промърмори под нос Рълф.
— Нищо чудно! — извика проповедникът. — Защото няма много богове, има само един! Всичката мощ на елфите не успяха да я разкъсат! И днес ръцете на Единствен бог и вратите на храма ѝ са широко отворени за всички ви!
— Храм? — извърна се намръщен Ярви. — Майка ми построи това място за монетен двор. Щеше да сече монети със своя лик и еднакво тегло.
Погледна слънцето със седем лъча на Единствен бог — бога на върховния крал, — което сега красеше фасадата над портала.
— Нейната утеха, нейните милост и закрила ви очакват! — изрева проповедникът. — Единственото, което тя иска в замяна, е да я обичате така, както тя вас!