— Какъв ти е синът ми, момиче?
Сюмаел замига смутено и мургавите ѝ бузи поруменяха.
— Аз, ъъъ…
Ярви никога досега не я беше виждал толкова смутена.
— Приятел ми е — побърза да отговори той. — Рискува живота си, за да спаси моя. Другар по гребло. — Замисли се за момент. — Семейство.
— Така, значи? — Майка му продължаваше да се взира изпитателно в Сюмаел, която в този момент старателно изучаваше пода. — В такъв случай е и мое семейство.
В интерес на истината Ярви не беше сигурен нито каква му е на него Сюмаел, нито той на нея, но не гореше от нетърпение да се впуска в разискване по въпроса пред майка си.
— Нещата са се променили тук — каза и кимна към прозореца, откъдето призивите на проповедника от храма на Единствен бог долитаха приглушени.
— Нещата тук лежат в руини. — Майка му извърна отново поглед към него и Ярви видя в него гняв, какъвто не беше виждал преди. — Тъкмо бях свалила черните дрехи след смъртта ти и пристигна орел от баба Вексен. Покана за сватбата на върховния крал в Скекенхаус.
— Отиде ли?
— Хм — изсумтя тя. — Не бях, не съм и никога няма да бъда склонна да присъствам на тази сватба.
— Защо?
— Защото баба Вексен отправи поканата до мен не като гост, а като булка, Ярви.
— Ооо — Ярви се облещи от изненада.
— Точно така. Ооо. Мислят си, че могат да ме оковат за веригата с ключа на онази съсухрена древна останка, за да им преда злато от слама. А междувременно онази змия, чичо ти, и онзи червей, дъщеря му, се изпречват на пътя ми при всяка крачка, зарекли са се да унищожат всичко, което съм изградила тук.
— Изриун? — промърмори пресипнало Ярви.
Тъкмо щеше да добави „годеницата ми“, но един бегъл поглед към Сюмаел му подсказа, че е по-добре да спре дотук.
— Знам името ѝ — изръмжа майка му. — Предпочитам да не го изричам. Разрушиха съюзи, градени от мен с години, за миг обърнаха спечелени с труд и мъка приятели във врагове, заприщят стоките на чуждоземни търговци и ги прокуждат от пазара. Ако целта им е да съсипят Гетланд, справят се великолепно. Дадоха монетния ми двор за храм на фалшивия Бог на върховния крал, видя ли това?
— Досетих се…
— Един Бог над всички останали, точно както един крал е над всички останали. — Тя избухна в дрезгав горчив смях, който накара Ярви да подскочи. — Боря се с тях, но губя позиции. Те не познават като мен бойното поле, но имат Черния трон. У тях е ключът от хазната. Боря се с тях всеки ден, с всяко оръжие и стратегия…
— Освен меч — изръмжа Нищо, без да вдига очи от пода.
Майката на Ярви извърна към него остър поглед:
— Това ще е следващата ми крачка. Но Одем не рискува със сигурността си и има всичките воини на Гетланд зад гърба си. А аз имам не повече от две дузини мъже на служба в домакинството ми. Разбира се, Хюрик…
— Не — прекъсна я Ярви. — Хюрик е човек на Одем. Опита се да ме убие.
— Хюрик е мой избран щит — ококори невярващо очи тя. — Никога не би ме предал…
— Мен предаде с лекота. — Ярви си спомни как кръвта на Киймдал пръсна в лицето му. — Повярвай ми. Беше момент, който няма да забравя лесно.
Тя оголи зъби и постави треперещ от ярост юмрук на масата:
— Ще се погрижа да бъде удавен в тресавището. Но за да победя Одем, имам нужда от армия.
Ярви прокара език по устните си:
— Аз имам такава на път за насам.
— Нима загубих син, а си върнах магьосник? Откъде?
— Ванстерланд — отвърна Нищо.
Майка му посрещна вестта с каменно изражение на лицето.
— Разбирам — каза след известно мълчание и извърна леден поглед към сестра Ауд, която се усмихна половинчато, покашля се и сведе поглед към пода. Малцина бяха онези, които можеха да си позволят да гледат другаде в присъствието на майката на Ярви. — Сключил си съюз с Гром-гил-Горм? Човекът, който уби баща ти и те продаде в робство?
— Не той уби баща ми. Убеден съм в това. — Не напълно, помисли си Ярви, но да кажем три четвърти. — Одем уби съпруга ти и сина ти, собствените си брат и племенник. А и в момента трябва да сграбчим за съюзник, когото ветровете изберат да довеят на пътя ни.
— Каква е цената на Горм?
Ярви прокара език из пресъхналата си уста. Трябваше да се досети, че Златната кралица няма да пропусне тази подробност от сделката.
— Да коленича пред него като негов васал.
От ъгъла на стаята Нищо изръмжа сърдито.
Очите на майка му трепнаха:
— Кралят им коленичи пред най-върлия им враг? Какво ще си кажат хората ни за тази сделка с дявола?