— Стига Одем да свърши на бунището, да мислят каквото си искат. По-добре крал на колене, отколкото просяк с високо вдигната глава. Пък и после винаги мога да се изправя отново.
Крайчетата на устните ѝ се повдигнаха в загадъчна усмивка:
— Ти си много повече мой син, отколкото син на баща си.
— И се гордея с това.
— При все това. Нима ще отвържеш ръцете на този дивак в Торлби? Нима ще превърнеш града ни в касапница?
— Ролята му е просто да послужи за примамка на отбраната на града — отвърна Ярви. — Да ги примами към стените, за да остане крепостта леко охранявана. Тогава ние ще влезем през тайните проходи, ще затворим зад тях Пищящата порта и ще нападнем Одем, когато най-малко очаква. Можеш ли да намериш достатъчно добри хора за това?
— Вероятно. Така мисля. Но чичо ти не е глупак. Ами ако не падне в капана ти? Ами ако остави воините в крепостта и зачака първата стъпка на Горм?
— И да се покаже като страхливец? С Трошача на мечове на прага си, предизвикващ го открито на битка? — Ярви се приведе напред и погледна майка си право в очите. — Бил съм на неговото място и знам как мисли. Одем е отскоро на Черния трон. Няма велики победи, възхвалявани в песните. Има само спомените за баща ми и легендите за чичо Удил, с които да се мери. — Ярви се усмихна, знаеше какво е да стоиш в сянката на по-добрия брат. — Одем няма да пропусне такава златна възможност да направи онова, което братята му никога не успяха. Да срази Гром-гил-Горм и да се докаже като велик пълководец.
Устните на майка му се разтеглиха в усмивка и той се замисли дали някога я беше виждал да го гледа с възхищение.
— Брат ти може и да получи от боговете всичките пръсти на ръцете си, но за теб те запазиха целия разум и находчивост. Станал си много хитър и прозорлив, Ярви.
Явно съпричастието, използвано намясто, е смъртоносно оръжие.
— Годините обучение за пастор не са били пропилени. Независимо от това малко помощ от някого, на когото Одем има доверие, ще повиши шансовете ни. Може да поговорим с майка Гундринг…
— Не. Тя е пасторът на Одем.
— Тя е моят пастор.
Майка му поклати глава:
— В най-добрия случай лоялността ѝ ще е раздвоена. Кой знае къде ще види всеобщото благо? Имаме достатъчно други неща, които може да се объркат.
— Но и отплатата е голяма. Високите залози означават големи рискове.
— Самата истина. — Тя стана, оправи полите си и го погледна учудено. — Кога любимият ми син стана комарджия?
— Когато чичо му го хвърли в морето и открадна престола му.
— Той те подцени, Ярви. Аз също. Но сега се радвам да се поуча от грешката си. — Усмивката ѝ изчезна. — А той ще плати за своята с кръв — добави с леден тон. — Изпрати птица на Гром-гил-Горм, малка сестро. Кажи му, че трепетно очакваме пристигането му.
Сестра Ауд се поклони ниско:
— Разбира се, кралице моя, но… направя ли това, няма връщане назад.
— Питай господарката си — подсмихна се горчиво майката на Ярви. — Аз не съм човек, който се отмята от думата си. — Пресегна се през масата и постави силна длан върху сакатата ръка на Ярви. — Синът ми също.
Тъмнина
— Това е огромен риск — прошепна Рълф и гласът му бързо заглъхна в тъмнината.
— Целият живот е риск — отвърна Нищо. — Всичко от раждането нататък.
— Въпреки това човек може да избира дали да хукне гол с крясък на уста към Последната врата, или да запристъпя предпазливо в обратната посока.
— Без значение Смърт ще ни преведе оттам до един — каза Нищо. — И аз предпочитам, когато дойде времето ми, да я погледна в очите.
— А аз мога ли да предпочета в това време да съм другаде?
— Стига вече, вие двамата! — изсъска им Ярви. — Джавкате се като две стари кучета за последния кокал!
— Е, не може всички да се държим като крале — отвърна Рълф, без да крие иронията.
Може би, когато си гледал някой всеки ден да клечи до теб над кофата, не е лесно да си представиш, че същият седи между богове и хора.
Болтовете изскърцаха от трупаната с години ръжда и сред посипалия се отгоре облак прахоляк решетката се отвори. Един от инглингците на майка му стоеше приведен под арката и ги гледаше смръщено отгоре.
— Видя ли те някой? — попита Ярви.
Робът поклати глава, обърна се и тръгна нагоре по тясното стълбище, все така навел глава под ниския таван. Ярви се замисли дали можеше да му има доверие. Майка му смяташе така. От друга страна, тя се доверяваше и на Хюрик. Ярви вече беше надраснал детинската заблуда, че родителите знаят всичко.
Всъщност през последните няколко месеца беше надраснал всякакви заблуди.