— Пищящата порта — каза му той.
— Откъде това име? — попита Рълф. — Да не е заради писъците на ужас, които ще нададем, когато планът ни се обърка?
— Забрави за името. Бронзовата плоча се спуска отгоре и запечатва крепостта. Шестима пастори са правили механизма ѝ. Всичко се държи на един-единствен сребърен щифт. Винаги е охраняван, но до стаята, в която е механизмът, води таен проход. Когато настъпи моментът, аз и Нищо ще поведем една дузина мъже и ще я превземем. През това време ти ще си със стрелците на покрива, откъдето ще направите на игленици стражите на чичо ми.
— Безсъмнено ще станат прекрасни игленици от тях.
— И когато назрее моментът, издърпваме щифта, бронзовата плоча пада и затваря Одем в капана.
Ярви си представи ужаса на лицето на Одем, когато види плочата да пада, и не за пръв път му се прииска нещата да са така лесни на дела, както и на думи.
— Одем е в капан, да… — Очите на Нищо проблеснаха в мрака. — Но и ние сме в него.
Победоносни викове откъм двора оповестиха края на последното упражнение в квадрата. Едната половина победители, другата с наведени глави.
Ярви кимна към роба на майка му:
— Той ще ви покаже проходите. Запомнете ги.
— Ти къде отиваш? — попита Рълф, после добави уклончиво: — Кралю мой.
— Трябва да свърша нещо.
Сдържайки дъха си — страхуваше се, че и най-малкият шум ще го издаде, — Ярви пълзеше в спарения мрак към тайната вратичка между краката на статуята на баща Мир. Притисна лице в процепа и надзърна в Залата на боговете.
Беше преди пладне и кралят на Гетланд беше на отреденото си място — Черния трон. Одем седеше с гръб към Ярви и той не виждаше лицето му, само очертанията на раменете и лъскавата корона на главата му. Майка Гундринг седеше на столчето си, от дясната страна на трона и ръката ѝ трепереше от усилието да държи изправен пасторският жезъл от елфически метал.
Под подиума — море от бледо осветени лица — стояха знатните жители на Гетланд. Или по-скоро според Ярви мижавите и посредствените. Златните катарами на наметалата и ключовете на шиите блестяха, лицата, застинали в сервилни усмивки. Същите мъже и жени, които хлипаха жално при вдигането на погребалната могила на баща му и питаха ще имат ли отново крал като него. Със сигурност не виждаха такъв в тази саката подигравка, малкия му син.
Гордо изправена, току пред подиума, с Хюрик зад гърба си, стоеше майката на Ярви.
Той не виждаше лицето на Одем, но чу гласа на фалшивия крал да кънти в залата. Сдържан и кротък, както винаги. Търпелив като зимата — Ярви почувства ледени тръпки, когато го чу.
— Мога ли да попитам доблестната ни сестра, кога възнамерява да отпътува до Скекенхаус?
— При първа възможност, кралю мой — отвърна майката на Ярви. — Имам важни държавни дела, които…
— Сега аз нося ключа от хазната.
Ярви изви поглед към ръба на процепа и видя Изриун да седи от другата страна на Черния трон. Годеницата му. Да не забравяме — на брат му преди него. Наистина носеше ключа от хазната на шията си и както изглеждаше, не ѝ тежеше толкова, колкото някога се бе опасявала.
— Аз ще се погрижа за това, Лейтлин.
Не звучеше като срамежливото малко момиче, което някога изрецитира обета си към него в същата тази зала. Спомни си блясъка в очите ѝ, когато докосна Черния трон, и сега го видя отново, когато тя извърна поглед към седящия си на него баща.
Явно Ярви не беше единственият променил се след плаването до Амвенд.
— Погрижи се да е скоро — каза Одем.
— За да застанеш над всички ни като върховна кралица — добави майка Гундринг, повдигайки леко лъскавия си тъмен жезъл.
— Или да коленича като писар на баба Вексен — отвърна троснато майка му.
Настъпи мълчание, после Одем заговори отново:
— Има и по-тежки съдби, сестро. Всеки изпълнява дълга си. Трябва да постъпим така, както е най-добре за Гетланд. Погрижи се.
— Кралю мой — насили през стиснати зъби майката на Ярви, докато се покланяше, и въпреки че толкова пъти беше мечтал за подобна гледка, виждайки я преклонила смирено глава, Ярви почувства изпепеляващ гняв.
— Сега ме оставете насаме с боговете — каза Одем и отпрати с ръка свитата около трона си.
Вратите се отвориха, знатните мъже и жени изразиха с поклон безкрайното си почитание към своя крал и се отправиха в колона навън. Майката на Ярви беше сред тях, с Хюрик зад гърба си, майка Гундринг вървеше най-отзад, а Изриун — след нея. На вратата тя спря, извърна се през рамо и се усмихна на баща си, точно както някога на Ярви.