— Какво направих? — прошепна Ярви и залитна към Джоуд и Сюмаел.
— Каквото трябваше. — Пръстите на майка му върху ръката му бяха от желязо. — Сега не е време за траур, сине мой. Кралю мой. — Едната половина на пребледнялото ѝ лице беше опръскана с кръв и в този момент приличаше на същинска майка Война. — Върви след Одем. — Тя стисна още по-силно ръката му. — Убий го и вземи обратно Черния трон.
Ярви стисна зъби и кимна. Нямаше връщане назад.
— Спрете! — провикна се на двамата инглингци. — Има друг начин. — Те свалиха секирите и го изгледаха мрачно. — Майко, остани с тях, пазете вратите. Никой да не излиза.
— Не и докато Одем не падне мъртъв — отвърна тя.
— Нищо, Рълф, съберете една дузина мъже и тръгвайте с мен.
Задъхан, Рълф огледа касапницата в двора на крепостта. Ранените, умиращите, куцащите и кървящите. И Джоуд, смелия Джоуд, който остана рамо до рамо с другарите си по гребло — облегнал гръб на дънера на кедъра, без гребло пред себе си, което да тегли, без товар, който да вдига, без другар, когото да окуражава.
— Ще успея ли да събера цяла дузина? — прошепна той.
Ярви се извърна през рамо:
— Събери каквото успееш.
Самотно място
— Готови? — прошепна Ярви.
— Винаги — отвърна Нищо.
Рълф протегна шия на едната страна, после на другата. Кръвта по лицето му изглеждаше черна в тъмнината.
— По-готов от това не виждам накъде.
Ярви пое дълбоко дъх и докато издишваше, подпря усуканата длан на лявата си ръка до тайната врата, блъсна я с рамо и влетя в светата обител на Залата на боговете.
Празен на подиума си, Черният трон се изпречи пред него — под взора на върховните богове с блещукащи гранатни очи. Над тях, от купола, кехлибарените статуи на малките богове гледаха отвисоко на жалките човешки деяния без коментар, без емоция, без интерес дори.
От хората на Одем бяха останали едва десетима, при това в жалко състояние. Бяха се скупчили при вратите, които се поклащаха леко от ударите отвън. Двама се опитваха да ги залостят с копията си. Други двама бяха съборили на пода приношенията за боговете и влачеха огромната маса от излъскано с годините дърво към вратите, където да я използват за барикада. Останалите стояха като вцепенени, седяха облегнати на стените с празни, вторачени в нищото погледи, още неможещи да проумеят как кралят им се оказа нападнат от тълпа главорези в сърцето на собствената си крепост. Майка Гундринг беше клекнала на пода до Одем и преглеждаше кървящата ръка на знаменосеца му.
— Защитете краля! — изкрещя пронизително той, когато видя Ярви да влита в залата, и хората на Одем се скупчиха около краля си и го прикриха с щитове.
Онзи със стрелата в лицето я беше пречупил и сега от бузата му стърчеше парче окървавено дърво. Допреди миг се беше подпирал, олюлявайки се на меча си, но сега го държеше насочен към Ярви.
Нищо изскочи от тайната врата и застана от едната страна на Ярви, Рълф застана от другата, а останалите от наемниците се наредиха покрай тях с насочени напред оръжия.
Запристъпяха бавно покрай Черния трон, надолу по стъпалата на подиума, като не спираха да ругаят на половин дузина различни езици. Хората на Одем тръгнаха напред и скъсиха разстоянието помежду им. Десет крачки каменен под, после осем, шест. Напрежението от предстоящото насилие надвисна отгоре им като буреносен облак.
Тогава майка Гундринг примижа насреща на Ярви и очите ѝ се ококориха:
— Спрете! — изкрещя тя и заудря с жезъла си по пода, огласяйки залата с кънтящ в купола тътен. — Спрете!
Мъжете спряха, облещили очи, озъбени един срещу друг, с потрепващи нервно по дръжките на оръжията пръсти, и Ярви се възползва от възможността, така щедро предоставена от възрастния пастор.
— Мъже на Гетланд! — провикна се той. — Знаете кой съм! Аз съм Ярви, син на Утрик! — Той посочи с кривия недорасъл показалец на сакатата си ръка към Одем. — Това подмолно създание се опита да ми открадне Черния трон, но боговете не търпят задълго узурпатор на него! — Ярви забоде палец в гърдите си. — Законният крал на Гетланд се завърна!
— Женска кукла на конци? — кресна Одем. — Полукрал? Крал на сакатите?
Преди Ярви да успее да изкрещи в отговор, той почувства на рамото си нечия силна длан, която го отмести настрана. Нищо пристъпи покрай него, разкопчавайки катарамата на шлема си.