Ан Райс
Вещиците: Полунощ
Във втората книга от романа «Полунощ» най-силната от вещиците Мейфеър, Роуан, се връща в Ню Орлиънс, за да открие отдавна изгубеното си семейство… И една тайна, по-страшна и вълнуваща дори от топлината на домашното огнище и енигматичната атмосфера на старото имение на Първа улица. А колкото по-дълго остава в града, толкова повече нараства изкушението да разбере всичко за тайнствения тъмнокос мъж, забелязван от мнозина в градината. Мъжът, който е свързан със семейство Мейфеър от самото начало на родовата им история и чието име не бива да се споменава. Но дали тази страст ще се окаже по-силна от предупрежденията и от любовта и??
Книга втора
Част втора
Продължение
Двайсет и две
Досие на вещиците Мейфеър
Част 8
Семейството от 1929 до 1956 година
Последствията от смъртта на Стела
През октомври и ноември 1929 година стоковият пазар претърпява срив и светът навлиза в Голямата депресия. Безумието на двайсетте е към края си. Богаташите губят състоянията си. Мултимилионери скачат от прозорците. Идва време на ново и нежелано пуританство, като неизбежна културна реакция срещу разгула на двайсетте. Късите поли и вечно пияните богаташи, както и наситените със сексуалност картини и книги излизат от мода.
В къщата на семейство Мейфеър на Първа улица в Ню Орлиънс светлините отслабнали след смъртта на Стела и никога вече не изгрели отново. Свещи озарявали отворения и? ковчег в двойния салон. Когато скоро след това бил погребан и Лайънъл, брат и?, който я бил прострелял с два куршума пред множество свидетели, в къщата нямало никакво поклонение - ковчегът бил поставен в стерилната погребална зала на Мегазин стрийт, няколко пресечки по-надолу.
Шест месеца след смъртта на Лайънъл мебелите на Стела в стил Ар деко, множеството модерни картини и безбройните плочи с джаз, рагтайм и блус, изчезнали от стаите на къщата. Онова, което не потънало в огромните тавански помещения, било изхвърлено на улицата.
Безброй старомодни викториански мебели, складирани след разрушаването на Ривърбенд, били извадени от тавана и подредени в стаите. На прозорците откъм Честнът стрийт били сложени капаци, които никога вече нямало да бъдат отворени.
Но тези промени имали малко общо с края на безумието през двайсетте, със срива на стоковия пазар или пък с Голямата депресия.
Семейната фирма «Мейфеър и Мейфеър» отдавна била изтеглила огромните си инвестиции от железниците и от нестабилния стоков пазар. Още през 1924 година Мейфеър продавали всичките си земи във Флорида с невероятна печалба. Но все още държали земите в Калифорния, защото те тепърва щели да носят голяма печалба. С милиони, инвестирани в злато, швейцарски франкове, южноафрикански златни мини и безброй други печеливши инвестиции, семейството отново било в позиция да заема пари на приятели и далечни сродници, изгубили всичко.
То така и направило - заемало пари наляво-надясно, вливало свежа кръв в невъобразимо огромния организъм от политически и социални връзки, и все така се пазело от намеса от какъвто и да било характер в него.
Лайънъл Мейфеър така и не бил разпитан дори от един-единствен полицай защо е убил Стела. Два часа след смъртта и? той вече бил пациент в частна психиатрия, където през следващите дни лекарите уморено слушали неговите безсмислици за демона, който бродел из стаите на къщата на Първа улица, и за малката Анта, която го пускала в леглото си.
«Той спеше с нея, сигурен съм. Правеше го през цялото време. А мама вече я нямаше, разбирате ли, вече нямаше никой. Само Карлота постоянно се караше със Стела. О, не можете да си представите крясъците, затръшването на врати. Бяхме като къща, пълна с изоставени от майка си деца. Голямата ми сестра Бел все стискаше куклата си и плачеше. Милата Мили, горката Мили, говореше на розите си на страничната веранда и клатеше глава. Карлота, която се опитваше да заема мястото на майка, и все не успяваше да го направи. Тя е твърде слаба в сравнение с нея. Стела я замеряше с разни неща. Крещеше истерично: «Искаш да ме заключиш в стаята ми!».
Същински деца, казвам ви, това бяхме ние. Аз чуках на вратата и?, а Пиърс беше вътре с нея! Знаех го. И всичко това - посред бял ден. Тя лягаше до мен, а той с Анта, видях го. Виждах го през цялото време! Видях го! Видях ги заедно в градината. Но тя знаеше, знаеше през цялото време, че той е с Анта. Позволяваше това да се случва.
«Нима ще му позволиш да я има?» - питаше Карлота. Как, по дяволите, можех да я спра? Тя нямаше как да бъде спряна. Анта беше под дървото и пееше с него, хвърляше цветя във въздуха, а той ги караше да се реят. Видях го! Виждал съм го безброй пъти! Чувах я как се смее. Така се смееше Стела навремето! И какво направи майка, за бога! О, боже, нима не разбирате. Къща, пълна с деца. И защо бяхме деца? Защото не знаехме как да бъдем лоши. А майка знаеше ли? Жулиен знаеше ли?