Три дни по-късно, на 29 декември, се получила телеграма от Роуан от Швейцария. В нея тя обяснявала, че ще остане известно време в Европа. Имало и инструкции относно личните и? дела, които трябвало да бъдат следвани. Телеграмата съдържала няколко кодови думи, познати единствено на наследницата на завещанието и адвокатите от «Мейфеър и Мейфеър». Това било доказателство, че наистина е изпратена от нея. Същия ден се получили още инструкции да бъде прехвърлена значителна сума в банка в Цюрих. И отново била използвана точната кодова дума. «Мейфеър и Мейфеър» нямали повод да се усъмнят в инструкциите на Роуан.
На шести януари Майкъл бе преместен от интензивното в обикновена болнична стая и Райън дойде да го посети. Изглеждаше много объркан и явно смутен от съобщението, което трябваше да предаде. Опита се да бъде възможно най-тактичен.
Роуан щяла да отсъства за «неопределено време». Точното и? местонахождение не било известно, но щяла да поддържа връзка с «Мейфеър и Мейфеър» чрез една юридическа фирма в Париж.
Искала къщата на Първа улица да бъде прехвърлена на Майкъл. Никой в семейството не бивало да оспорва пълното му и изключително право над имота. Къщата щяла да остане негова до смъртта му, а след това да бъде върната в завещанието - както било по закон.
Колкото до издръжката му, получавал картбланш за пълен достъп до богатството на Роуан. С други думи, можел да има колкото пари пожелае, без ограничения.
Майкъл не каза нищо.
Райън го увери, че е готов да изпълни и най-малкото му желание, че инструкциите на Роуан били категорични и изчерпателни и «Мейфеър и Мейфеър» били готови да ги изпълнят до последната подробност. Когато Майкъл бил в състояние да се прибере у дома, те щели да се погрижат да му осигурят нужния комфорт.
Майкъл дори не чу следващите му думи. Нямаше нужда да обяснява на него, или на когото и да било, пълната ирония на този обрат на събитията, нито че мислите му се лутат в непрогледна мъгла и отново и отново се връщат към събитията и превратностите в живота му, още от най-ранното му детство.
Когато затваряше очи, той ги виждаше отново - сред пламъци и дим. Вещиците Мейфеър. Чуваше биенето на барабаните, усещаше вонята на огньовете, чуваше пискливия смях на Стела.
После отново се отнасяше.
А след това покоят се завръщаше и той бе отново в ранното си детство. Вървеше по Първа улица в онази отдавнашна нощ на Марди Грас. Стискаше ръката на майка си и си мислеше: «О, каква красива къща».
По някое време Райън спря да говори и просто седеше мълчаливо и го гледаше. Явно го тормозеха много въпроси, които се страхуваше да изрече. Майкъл го попита дали семейството е против той да остане в къщата. Дали искат да се откаже от нея.
Райън отвърна, че изобщо нямали нищо против. Надявали се Майкъл да живее в къщата. Надявали се и Роуан да се върне и може би дори отново да се съберат… И млъкна, сякаш изгубил мисълта си. Беше объркан и очевидно силно притеснен. След малко каза с надебелял глас, че семейството «просто не може да разбере какво се е случило».
Майкъл веднага се сети за вероятното обяснение. Представяше си от някаква хладна дистанция как би могъл да каже това-онова, за да подхрани старите семейни легенди; например някакви неясни споменавания за тринайсетата, за вратата и за мъжа. С години щяха да говорят за това на вечери, на градински събирания и на погребения. Но беше немислимо. Всъщност беше изключително важно да не споменава нищо подобно.
И тогава се чу да казва, и то с голяма увереност: «Роуан ще се върне». А после замълча.
Рано на другия ден Райън дойде отново. Майкъл го помоли леля Вив да се премести в къщата, ако желае. Не виждал причина да живее сама в апартамента на булеварда. Щял да е много щастлив, ако и Аарън се премести при него.
Райън се впусна в пространна адвокатска реч, че къщата е на Майкъл и нямало нужда да иска разрешение или одобрение на своите желания по отношение на имота. А след това добави, че той трябвало да разчита на него «за абсолютно всичко».
Накрая, в настъпилата тишина, Райън най-после не издържа. Каза, че не можел да разбере с какво той или семейството са разочаровали Роуан. Тя започнала да изтегля огромни суми от техните ръце. Плановете за медицинския център били замразени. Просто не можел да разбере какво става.