— Трябва по-бързо да се отървем от Шиничи и Мисао — рече Мат мрачно. — Искам да кажа, че наистина много скоро трябва да вляза във форма, иначе от университета „Кент Стейт“ ще ми изпратят кратко послание: „Отхвърлен“. — Двамата с Мередит седяха в топлата кухня на госпожа Флауърс, похапваха джинджифилови курабийки и я гледаха, докато тя старателно приготвяше говеждо каспачо — втората от двете рецепти за сурово говеждо в старата й готварска книга. — Стефан се възстановява толкова добре, че след два дни вече ще можем да си подхвърляме старата футболна топка — додаде той с лека нотка на сарказъм в гласа, — ако всички в града престанат да са откачени и обсебени. О, да, и ако ченгетата престанат да ме преследват, задето съм изнасилил Каролайн.
При споменаването на Стефан госпожа Флауърс надникна в голямата тенджера, която отдавна вреше върху печката и сега от нея се разнасяше толкова ужасна миризма, че Мат не знаеше кого да съжалява повече: този, който щеше да получи огромна купчина сурово месо, или този, който много скоро щеше да се опита да преглътне онова, което вреше в тенджерата.
— Значи, ако допуснем, че оживееш, ще се радваш да напуснеш Фелс Чърч, когато му дойде времето? — попита го Мередит тихо.
Мат се почувства, сякаш го бе зашлевила.
— Шегуваш се, нали? — рече и побутна дружелюбно Сейбър със загорелия си, бос крак. Огромният звяр издаде нещо средно между ръмжене и мъркане. — Искам да кажа, че преди това ще е супер да си разменя няколко подавания със Стефан — той е най-добрият рисийвър, който някога съм виждал…
— Или някога ще видиш — напомни му Мередит. — Не мисля, че много вампири си падат по футбола, Мат, така че не си и помисляй да предлагаш той или Елена да те последват в „Кент Стейт“. Освен това, не забравяй, че ти дишам във врата и ще се опитам да ги убедя да дойдат в Харвард с мен. А което е още по-лошо, и двамата с теб нямаме шансове заради Бони, защото онзи двугодишен колеж — все едно кой — е много по-близо до Фелс Чърч и до всички неща наоколо, които те обичат.
— Всички неща наоколо, които Елена обича — не се сдържа да я поправи Мат. — Стефан иска единствено да бъде с Елена.
— Хайде–хайде — обади се госпожа Флауърс. — Ще му мислим, когато му дойде времето, нали, скъпи мои? Мама каза, че трябва да си пазим силите. Стори ми се угрижена — нали знаете, че тя не може да предвиди всичко, което се случва.
Мат кимна, но трябваше да преглътне с усилие, преди да каже на Мередит:
— Значи нямаш търпение да потеглиш към стените на „Бръшляновата лига“1?
— Ако не ставаше дума за Харвард — ако можех да отложа постъпването с една година, но като си запазя стипендията… — Гласът на Мередит заглъхна, но копнежът в него не можеше да се сбърка.
Госпожа Флауърс я потупа по рамото.
— Чудя се за милите Стефан и Елена — промърмори. — Тъй като всички я мислят за мъртва, Елена не може да живее тук и никой не бива да я вижда.
— Аз мисля, че те се отказаха от идеята да заминават някъде надалеч — рече Мат. — Обзалагам се, че в момента се смятат за закрилници на Фелс Чърч. Ще се наложи някак си да се справят. Елена може да си обръсне главата. — Мат се опита да се пошегува, но думите му потънаха като оловни балони още щом ги изрече.
— Госпожа Флауърс имаше предвид колежа — заговори Мередит със също толкова натежал глас. — Нима ще бъдат супергерои през нощта, а през останалото време само ще вегетират? Ако искат да заминат някъде, дори това да е следващата година, ще трябва да го обмислят отсега.
— О… ами, предполагам, че и Далкрест е вариант.
— Къде?
— Нали се сещаш, онзи малък кампус до Дайър. Малък е, но футболният отбор там е наистина… ами, предполагам, че Стефан едва ли ще се интересува колко са добри. Но е само на половин час път оттук.
— О, онова място. Ами спортът там може и да е велик, но със сигурност не е някой престижен университет, още по-малко пък Харвард. — Мередит — практичната, загадъчна Мередит — звучеше така, сякаш носът й бе запушен.
— Да — съгласи се Мат и само за секунда взе тясната, студена ръка на момичето и я стисна. Изненада се още повече, когато тя преплете измръзналите си пръсти с неговите.
— Мама каза, че каквото е писано да се случи, ще се случи, и то скоро — обяви госпожа Флауърс ведро. — Най-важното според мен е да спасим нашия скъп стар град. Както и хората.