— Разбира се — присъедини се Мат. — Ще направим всичко възможно. Слава Богу, че в града има някой, който разбира от японски демони.
— Ориме Сайтоу — усмихна се леко госпожа Флауърс. — Трябва да сме й благодарни за амулетите й.
— Да, и на двете — уточни Мат, замислен за бабата и майката, които носеха еднакви имена. — Струва ми се, че ще са ни нужни доста от амулетите, които правят — додаде мрачно.
Госпожа Флауърс отвори уста, но Мередит я изпревари, като заговори пак за това, което я измъчваше.
— Знаете ли, в крайна сметка Стефан и Елена може да не са се отказали да заминат надалеч — отрони тъжно. — И след като положението е такова, че някой от нас може дори да не доживее, за да отиде в избрания колеж… — Сви рамене.
Мат все още стискаше ръката й, когато Бони нахлу през входната врата, цялата обляна в сълзи. Опита се да притича през коридора към стълбите, избягвайки кухнята, но Мат пусна Мередит и двамата се спуснаха към нея, препречвайки пътя й. Мигом всички се озоваха в бойна готовност. Мередит стисна силно ръката на Бони. Госпожа Флауърс излезе в коридора, бършейки ръце в кърпата за чинии.
— Бони, какво се е случило? Шиничи и Мисао ли? Да не сме нападнати? — попита Мередит тихо, но настойчиво, за да пресече истеричния пристъп на приятелката си.
Сякаш ледено острие прониза тялото на Мат. Никой не знаеше къде се намират сега Шиничи и Мисао. Вероятно в гъсталака, който единствено бе останал от Олд Уд — или точно тук, в пансиона.
— Елена! — извика той. — О, Боже, двамата с Деймън са навън! Пострадали ли са? Шиничи заловил ли ти е?
Бони затвори очи и поклати глава.
— Бони, съвземи се. Успокой се. Шиничи ли е? Или полицията? — попита Мередит, сетне се обърна към Мат: — Погледни през завесите. — Бони продължаваше да клати глава.
Мат не видя светлини на полицейски коли през завесите. Нито някакъв признак, че Шиничи и Мисао ги нападат.
— Ако не сме нападнати — чу Мат да казва Мередит на Бони, — какво става?
С влудяваща упоритост Бони само поклати глава.
Мат и Мередит се спогледаха над ягодовите къдрици на Бони.
— Звездната сфера — промълви Мередит тихо, а Мат изръмжа:
— Онова копеле!
— Елена няма да му каже нищо, ще измисли някаква история — заяви Мередит. Мат кимна, докато се опитваше да пропъди от съзнанието си картината как Деймън махва нехайно с ръка и Елена се сгърчва ужасена, агонизираща.
— Може би са обсебените деца — тези, които скитат наоколо и се нараняват или се държат като побъркани — предположи Мередит, като стрелна с поглед Бони и стисна силно ръката на Мат.
Обърканият Мат се опитваше да отгатне какво става.
— Ако онзи кучи син се опитва да се добере до звездната сфера, Бони не би побягнала. Тя е най-храбра, когато е изплашена. И освен ако не е убил Елена, тя нямаше да е в това състояние…
— Говори с нас, Бони — продължи да я увещава Мередит с най-успокояващия тон на по-голяма сестра. — Нещо трябва да се е случило, за да си в това състояние. Дишай дълбоко и ми кажи какво видя.
И тогава думите потекоха като буен поток от устата на Бони.
— Тя… тя го нарече скъпи — избъбри момичето и сграбчи с две ръце другата ръка на Мередит. — А цялата й шия бе оплескана с кръв. И… о, изпуснах я! Бутилката с „Черна магия“!
— О, няма нищо — обади се госпожа Флауърс нежно. — Безсмислено е да се плаче за разлято вино. Ние просто трябва да…
— Не, вие не разбирате — продължи Бони задъхано. — Когато приближих, ги чух да си говорят — вървях бавно, за да не се спъна. Те говореха за звездната сфера! Отначало помислих, че се карат, но тя бе обвила ръце около врата на Деймън. Ами всички тези приказки, че повече не бил вампир? Цялото й гърло беше в кръв, неговата уста също бе окървавена! Когато влязох, той я вдигна и я хвърли, за да не мога да видя, ала не беше достатъчно бърз. Тя сигурно му е дала звездната сфера! И го нарече „скъпи“!
Мат и Мередит се спогледаха, изчервиха се и побързаха да се извърнат. Ако Деймън отново беше вампир — ако по някакъв начин бе успял да измъкне звездната сфера от скривалището й — и ако Елена бе отишла да му даде кръв, под предлог да му „занесе храна“…
— Бони, не правиш ли от мухата слон? — попита Мередит, опитвайки се да омаловажи случилото се. Както и да е, какво стана с подноса с храната на госпожа Флауърс?