— Шиничи — отрони тя. — Онази странна негова загадка — или каквото и да беше. Че един от нас е убил и това няма нищо общо с това, да бъдеш вампир или да убиеш от състрадание…
— Винаги съм смятал, че съм аз — рече Стефан тихо. — Моята майка така и не се е възстановила след раждането ми. Починала е.
— Но това не те прави убиец! — избухна Елена. — За разлика от мен. За разлика от мен!
— Е, тъкмо заради това сега те попитах — намеси се русокосата делова жена. — Беше провалена мисия, но ти разбираш, че ние просто се опитвахме да те вербуваме, нали? Това е традиционният метод. Благодарение на гените ни ние се справяме отлично със силни, безразсъдни демони, които не се поддават на традиционната сила, а изискват мигновено преосмисляне…
Елена преглътна надигналия се в гърлото й писък. Писък на ярост — мъка — отказ да повярва — вина — тя не знаеше какво точно. Нейните Планове. Нейните интриги. Начинът, по който се справяше с бурните и нахакани момчета в старите лудешки дни — всичко е било генетично обусловено. И… родителите й… заради какво бяха умрели те?
Стефан се изправи. Устните му бяха сурово стиснати, пламъкът на зелените му очи можеше да прогори и стомана. По лицето му нямаше и следа от нежност. Стисна ръката на Елена и тя чу: Ако искаш да се бориш, аз съм с теб.
Mais, non26. Елена се обърна и видя Сейдж. Телепатичният му глас не можеше да се сбърка. Той й въздействаше, за да я накара да го изслуша. Не можем да се борим с тях на тяхна територия и да спечелим. Дори и аз не мога. Можем единствено да ги накараме да си платят! Елена, мое смело момиче, душите на родителите ти несъмнено са намерили своя нов дом. Би било жестоко да се връщат. Но нека да поискаме от пазителите всичко друго, което желаеш. За всяка година и ден от миналото, настоявай да ти дадат каквото искаш! Мисля, че всички ще те подкрепим.
Елена се замисли. Погледна към пазителите, после към съкровищата. Накрая отмести поглед към Бони и Стефан, които чакаха. В очите им се четеше, че й дават разрешение да говори.
Извърна се бавно към пазителите.
— Това наистина ще ви струва скъпо. И не искам да чуя, че което и да е от исканията ми е невъзможно. За всички върнати съкровища, както и за специалния ключ… искам стария си живот. Не, искам нов живот, но моят стар живот да е зад мен. Искам да съм Елена Гилбърт, която се е дипломирала от гимназията, и искам да отида в колежа Далкрест. Искам на сутринта да се събудя в къщата на леля Джудит и никой да не си спомня, че десет месеца ме е нямало. И искам да имам отлични оценки по всички предмети — за всеки случай. Искам Стефан да си е живял мирно и спокойно през цялото време в пансиона и всички да го възприемат като мое гадже. Настоявам всяко нещо, сторено от Шиничи и Мисао, по тяхна воля или по поръчка на този, за когото и да са работили, да бъде отменено и забравено. Искам мъртъв този, на когото са служили. Също така искам да бъде отменено и всичко, сторено от Клаус във Фелс Чърч. Искам Сю Карсън обратно! Искам Вики Бенет обратно! Искам всички да се върнат!
— Дори и господин Танър ли? — попита Бони плахо.
Елена я разбра. Ако господин Танър не беше умрял — с мистериозно източена кръв, — тогава Аларик Залцман никога нямаше да дойде във Фелс Чърч. Елена си припомни Аларик от извънтелесното си преживяване: пясъчноруса коса, смеещи се лешникови очи. Помисли си за Мередит и за това, че двамата бяха нещо като сгодени.
Но коя бе тя, че да се прави на Господ? Да казва, да, този човек може да умре, защото беше несимпатичен и необичан, а тази трябва да живее, защото е моя приятелка.
42
— Това не е проблем — заяви неочаквано русокосата владетелка Райънен. — Можем да направим така, че вашият господин Танър да е отблъснал вампирска атака и от училището са се обадили на Аларик Залцман, за да заеме мястото му и да разследва. Съгласна ли си, Идола? — обърна се към червенокосата, а след това и към тъмнокосата: — Съгласна ли си, Сюсюре?
Елена не се чувстваше добре. Въпреки примера за светкавична промяна в планирането, който току-що й бе даден, тя почти не слушаше. Знаеше само, че гласът й е прегракнал, а сълзи замъгляваха очите й.
— А… в замяна на специалния ключ… аз искам… Стефан стисна ръката й. Елена внезапно осъзна, че всички са се изправили, и тримата, до нея. И по лицата им бе изписано едно и също изражение. Твърда решителност.