Елена го стрелна закачливо през рамо и се изкиска. Тя беше една от онези щастливки със страхотен смях. Но това беше палав кикот, като отглас от детството й, пълно с лудории и шеги. Стефан изпита желание да я погъделичка, за да се наслади още на смеха й; изпълни го с желание да се засмее заедно с нея; да я сграбчи и да поиска да узнае шегата. Ала вместо това попита:
— Какво има, любима?
— Някой има остри зъби — отвърна тя невинно и отново се изкиска. Той се прехласна за миг, докато се взираше възхитено в нея, и внезапно осъзна, че ръката й се е изскубнала от неговата. Смехът й бликна като мелодичен поток от бистра вода върху скала и тя се затича нагоре по стълбите. Едновременно да го подразни и да му покаже в каква добра форма е, помисли си той. Елена знаеше, че ако се спъне или политне, той ще реши, че даряването на кръв й вреди.
Досега даването на кръв изглежда не се бе отразило зле върху никой от приятелите й, иначе Стефан щеше да откаже да приема кръв от този човек. Но дори Бони, деликатна и нежна като водно конче, не изглеждаше да е пострадала.
Елена хукна нагоре по стълбите, уверена, че Стефан я следва с усмивка, без сянка на недоверие към нея. Не го заслужаваше, но това само я правеше още по-нетърпелива да му угоди.
— Ти вечеря ли? — попита Стефан, когато стигнаха стаята му.
— Отдавна. Печено говеждо, сготвено — усмихна се девойката.
— Какво каза Деймън, когато най-после разбра, че си ти, и видя храната, която си му занесла?
Елена отново се засмя звънко. Нищо, че имаше сълзи в очите; изгарянията и порязаните места я боляха и заедно със случката с Деймън оправдаваха плача й.
— Нарече го кървав хамбургер. Беше стек тартар. Но, Стефан, не искам сега да говоря за него.
— Не, разбира се, че не искаш, любима. — Стефан тутакси доби разкаян вид. Освен това се опитваше упорито да прикрие нетърпението си за храна, но не можеше дори да контролира кучешките си зъби.
Нито пък Елена беше в настроение да отлага повече. Настани се върху леглото и развърза внимателно превръзката, която госпожа Флауърс току-що й бе направила. Стефан внезапно се обезпокои.
— Любима… — Спря рязко.
— Какво? — Елена бе махнала превръзката и се взираше изпитателно в лицето му.
— Ами… не е ли по-добре да взема от ръката ти? И без това вече достатъчно те боли, а и не искам да разваля с нещо лечението на госпожа Флауърс против тетанус.
— Около раната има много място — заяви Елена бодро.
— Но едно ухапване върху порязаните места… — Отново спря.
Елена го погледна. Познаваше своя Стефан. Искаше да й каже нещо. Кажи ми, подкани го тя.
Стефан най-сетне срещна погледа й, а после доближи уста до ухото й.
— Мога да излекувам раните — прошепна. — Но… това ще означава да ги отворя отново, за да прокървят. Ще те заболи.
— И може да се отровиш! — рече Елена остро. — Не разбираш ли? Само Бог знае какво е сложила върху тях госпожа Флауърс…
Усети смеха му и топли тръпки плъпнаха по гръбнака й.
— Не можеш толкова лесно да убиеш един вампир — заяви той. — Ние умираме само ако ни прободат с кол в сърцето. Но аз не искам да ти причинявам болка — дори и за да ти помогна. Мога да ти въздействам, за да не чувстваш нищо…
— Не! Не! — отново го прекъсна момичето. — Нямам нищо против да боли. Важното е ти да поемеш толкова кръв, колкото ти е нужна.
Стефан уважаваше достатъчно Елена, за да знае, че не бива два пъти да й задава един и същ въпрос. А и вече едва се сдържаше. Гледаше я, докато легна, сетне се изтегна до нея и се наведе към раните, намазани с нещо зелено. Облиза ги нежно, отначало по-скоро колебливо, после прокара гладкия си език по тях. Нямаше представа как се развива лечението, нито какви са химикалите върху раните на Елена. Реакцията му бе инстинктивна, както дишането при хората. Но след минута се засмя тихо.
— Какво? Какво? — попита настоятелно Елена и се усмихна, когато дъхът му я погъделичка.
— Кръвта ти има вкус на лимонов балсам — отвърна Стефан. — Рецептата на баба съдържа лимонов балсам и алкохол! Вино с лимонов балсам!
— Това добре ли е, или зле? — попита Елена несигурно.
— Добре е — поне за разнообразие. Но аз повече харесвам кръвта ти чиста, без примеси. Боли ли те много?