Но Елена наблюдаваше мъжа и видя, че той не се поколеба нито за миг. Извърна се кръгом и с войнишка крачка се запъти към преддверието.
Тогава Елена реши, че вече може да погледне отново Мередит. Не откри нищо нередно по лицето на приятелката си, освен неестествената бледност и дълбоките, виолетови сенки около очите.
— Мередит? — прошепна тя.
Нямаше отговор. Елена излезе след Стефан от стаята.
Тъкмо бе стигнала до преддверието, когато полицайката се появи изненадващо. Слизаше надолу по стълбите, като побутваше слабичката госпожа Флауърс пред себе си.
— На земята! — изкрещя. — Всички долу! — Тласна силно госпожа Флауърс. — Незабавно лягайте долу!
Собственичката на пансиона едва не се просна на пода, но Стефан скочи и я подхвана, после се извърна към другата жена. За миг Елена си помисли, че отново ще се озъби, ала вместо това той изрече със скован, но овладян глас:
— Присъедини се към партньора си. Не можеш да се движиш или да говориш без мое разрешение.
Отведе разстроената госпожа Флауърс до един стол в лявата част на преддверието.
— Тази личност нарани ли ви?
— Не, не. Само ги махни от къщата ми, скъпи Стефан, и ще съм ти много благодарна — промълви госпожа Флауърс.
— Смятайте го за сторено — увери я той нежно. — Съжалявам, че ви създадохме толкова много неприятности, при това в собствения ви дом. — Изгледа поред полицаите с пронизващия си поглед. — Вървете си и повече не се връщайте. Претърсихте пансиона, но никой от тези, които търсите, не е тук. Уверени сте, че по-нататъшното наблюдение няма да доведе до нищо. Смятате, че би имало много повече полза от вас, ако помогнете в — как беше? О, да, в овладяването на хаоса във Фелс Чърч. Никога повече няма да идвате тук. Сега се връщайте в колата си и потегляйте.
Елена почувства как космите по тила й настръхват. Усещаше Силата, струяща зад думите на Стефан.
И както винаги, беше задоволително да се види как жестоки и гневни хора се превръщат в послушни агънца под силата на вампирското внушение. Тези двамата останаха неподвижни още десетина секунди, после просто излязоха през предната врата.
Елена се заслуша в звука от отдалечаващата се полицейска кола. Заля я толкова голяма вълна на облекчение, че едва не припадна. Стефан обви ръце около нея, а тя го прегърна силно. Сърцето й туптеше толкова бясно, че го усещаше в гърдите си, чак до върховете на пръстите си.
Всичко свърши. Вече всичко приключи, изпрати й мисълта си Стефан, а Елена внезапно изпита нещо различно. Почувства гордост. Стефан бе поел нещата в свои ръце и бе изгонил полицаите.
Благодаря ти, отвърна му тя телепатично.
— Мисля, че е време да измъкнем Мат от зимника — додаде тя.
Мат не преливаше от задоволство.
— Благодаря, че ме скрихте, но имате ли представа колко време мина? — обърна се възмутено към Елена, когато отново бяха горе. — Нямаше никаква светлина, освен онази, останала в малката звездна сфера. И какво е това? — Вдигна дългата, тежка дървена тояга със странно оформените краища със стърчащи шипове.
Елена внезапно се притесни.
— Не си се порязал, нали? — Сграбчи ръцете на Мат, като остави дългата бойна тояга да падне на пода. Но по дланите на приятеля й не се виждаше нито една драскотина.
— Не съм толкова тъп, че да хвана това нещо за краищата — измърмори той.
— Но поради някаква причина Мередит го е хванала — осведоми го Елена. — Целите й длани бяха разранени. А дори не зная какво е това.
— Аз зная — обади се Стефан тихо. Вдигна бойното копие. — Ала всъщност това е тайна на Мередит. Искам да кажа, че е нейна собственост — добави припряно, когато всички впериха погледи в него при думата „тайна“.
— Е, аз не съм сляп — заяви Мат с честния си, прям маниер. Отметна няколко паднали руси кичура върху очите си, за да разгледа по-отблизо предмета. Вдигна сините си очи към Елена. — Зная на какво мирише. На върбинка. И зная на какво прилича с всички тези сребърни и железни шипове, забити в заострените му краища. Прилича на ефективно оръжие за избиването на всякакви противни дяволски изчадия, които бродят по Земята.
— Както и на вампири — избъбри Елена. Знаеше, че Стефан е в странно настроение, и определено не желаеше да види Мат, за когото бе силно загрижена, проснат на пода с разбит череп. — И дори хора. Мисля, че тези по-големи шипове са за инжектиране на отрова.