— Но откъде можеш да си сигурна?
— Виждаш ли този почти квадратен участък в края на селото? — Селия посочи към едно място върху по-голяма карта от тази на Аларик. — Наричаме го Полето на наказаните девственици. Това е единственото място, върху което има специално изкопани гробове, което означава, че е съществувало по-рано, преди войната. По-късно не е имало време за ковчези — или никого не го е било грижа. Ние изкопахме двайсет и два трупа на момичета — най-голямото е било под двайсет години.
— Двайсет и две момичета? Само момичета?
— Само момичета в този район. Труповете на момчетата са от по-късен период, когато вече не са правени ковчези. Не са толкова добре запазени, защото къщите вече са били изгорени или разрушени и са били изложени на влиянието на атмосферните условия. Момичетата са били погребани внимателно, понякога със сложни ритуали; но белезите по телата им показват, че са били обект на жестоко физическо наказание, в някои случаи причинило смъртта им. А след това са били пронизани с кол в сърцата.
Ръката на Бони се стрелна към очите й, сякаш да се предпази от ужасна гледка. Елена наблюдаваше мрачно Аларик и Селия.
Аларик преглътна мъчително.
— Били са пронизани? — попита притеснено.
— Да. Зная какво ще си помислиш. Но японците нямат някакви традиции за вампирите. Китсуне — лисиците — вероятно са най-близкият аналог.
Сега Елена и Бони се бяха надвесили точно върху картата.
— А китсунетата пият ли кръв?
— Само китсуне. В японския език има интересен начин за обозначаване на множествено число. Но отговорът на твоя въпрос е: не. Те са легендарни измамници, например обсебват момичета и жени, а мъжете довеждат до унищожение — до безизходно положение, разорение и различни катастрофални ситуации. — Но тук — ами, можеш направо да прочетеш случилото се като в книга.
— Наистина звучи като роман. Но не от тези, които бих си избрал да прочета за удоволствие — рече Аларик и двамата се усмихнаха безрадостно.
— И така, да продължа с книгата. Изглежда, че тази болест накрая се е разпространила върху всички деца в града. Имало е смъртоносни схватки. Родителите дори не успели да стигнат до рибарските лодки, с които биха могли да избягат от острова.
Елена…
Зная. Поне Фелс Чърч не е на остров.
— Има и нещо, което открихме в градския храм. Мога да ти го покажа — заради него умря Роналд Аргайл.
Двамата станаха и влязоха по-навътре в сградата. Селия се спря до две големи урни върху поставки с някакъв противен предмет помежду им. Приличаше на рокля, протрита и избеляла, но това, което се подаваше между дупките на дрехата, бяха кости. Повечето отвратителни, една избледняла кост без никакви остатъци от плът висеше от върха на една от урните.
— Върху това работеше Роналд на полето — обясни Селия. — Вероятно е била последната смърт на първоначален обитател и е било самоубийство.
— Откъде знаеш?
— Да видим дали мога да преразкажа директно бележките на Роналд. По трупа на жрицата няма други следи от насилие, с изключение на нараняването, причинило смъртта. Храмът е бил каменна сграда — някога. Когато отидохме там, заварихме само под, а всички каменни стъпала бяха рухнали. Затова Роналд използва стълбата. Следват доста технически термини, но Роналд Аргайл беше велик съдебен патолог и аз вярвам в неговия прочит на историята.
— Който е? — Аларик обхождаше делвите и костите с видеокамерата.
— Някой — не знаем кой — е пробил дупка върху всяка от делвите. Преди да започне хаосът. В градските архиви е отбелязано като акт на вандализъм, детска лудория. Но доста време след това дупката била запечатана и делвите отново били почти херметични, с изключение на мястото на върха, където жрицата е потопила ръцете си до китките.
С безкрайна предпазливост Селия повдигна капака на делвата, от която не висеше кост. Разкриха се друг чифт дълги кости, не толкова избледнели, с някакви ивици по тях, които сигурно са били дрехи. Вътре в делвата имаше и тънки кости на пръсти.
— Роналд смяташе, че тази нещастна жена е умряла, докато е извършвала последен акт на отчаяние. Прерязала е китките си — можеш да видиш как върху по-добре запазената ръка сухожилието е изсъхнало — а след това оставила цялата й кръв да изтече в урните. Знаем, че на дъното на урните има дебел слой засъхнала кръв. Тя се е опитвала да примами нещо вътре или навярно да се върне обратно вътре. И е умряла, докато се е опитвала, а глината, която се е надявала да използва през последните си съзнателни мигове от живота си, е залепила костите към делвите.