Искаше да каже нещо, да намери начин — трябва да има начин, щеше да настоява Елена — да се махне оттук. Ала първо призова цялата Сила и я вложи в безмълвен призив: Деймън! Деймън! Помощ! Наистина се нуждая от теб!
Отвърна й единствено тишина.
Деймън! Бони е! Аз съм в склад за роби! Помощ!
Внезапно я осени прозрение и свали психическите си защити. Тутакси се почувства като връхлетяна от опустошителен ураган. Дори тук, в покрайнините на града, въздухът гъмжеше наситен от дълги и къси послания: нетърпеливи викове, дружески поздрави, размяна на любезности. По-дълги, не толкова възбудени разговори за различни неща, инструкции, подигравки, разни истории. Не можеше да различи всичко. То се превърна в заплашителна вълна от психически звуци, която се надигаше над главата й, заплашвайки да я смаже и попилее на милион частици.
И тогава, внезапно, телепатичният хаос изчезна. Бони успя да фокусира погледа си върху едно русо момиче, малко по-голямо от нея и с около десетина сантиметра по-високо.
— Попитах добре ли си? — повтаряше момичето, очевидно вече го бе казала няколко пъти.
— Да — отвърна Бони машинално. Не!, помисли си.
— Може би не е зле да се раздвижиш. Чу се първата свирка за вечеря, но ти ми изглеждаше някак си отнесена, затова изчаках за втората.
Какво трябва да кажа? Едно „благодаря“ изглежда достатъчно безопасно.
— Благодаря — промълви Бони, но в следващия миг устата й сама заговори: — Къде съм?
Русото момиче изглеждаше изненадано.
— В склад за избягали роби, разбира се.
Значи това беше.
— Но аз не съм избягала — възрази Бони. — Смятах да се върна веднага щом си купя захарен бонбон.
— Не зная нищо за това. Самата аз се опитах да избягам, но накрая ме хванаха. — Момичето удари юмрук в дланта си. — Знаех си, че не биваше да се доверявам на онзи носач на носилка. Отведе ме направо при властите, невиждаща и нищо неподозираща.
— Искаш да кажеш, че си била спуснала завесите на носилката…? — тъкмо попита Бони, когато я прекъсна пронизително изсвирване. Русото момиче я улови за ръката и я задърпа от оградата.
— Това е втората свирка за вечеря — не искаме да я пропуснем, защото след това ще ни затворят за през нощта. Аз съм Ерин. Ти коя си?
— Бони.
Ерин изсумтя и се ухили.
— Щом казваш, на мен ми е все едно.
Бони се остави да я поведе по мръсна стълба, водеща към също толкова мръсна закусвалня. Русото момиче, което явно се изживяваше като покровителка на Бони, й подаде табла и я побутна напред. Подопечната й нямаше възможност за никакъв избор, нито дори да откаже нудълите, които леко се гърчеха, но успя да грабне още едно хлебче.
Деймън! Никой не й бе казал да не изпраща съобщения, така че тя продължи да го прави. Ако ще я наказват, помисли си предизвикателно, то поне да е заради това, че се е опитала да се измъкне оттук. Деймън. Аз съм в склад за роби! Помогни ми!
Русокосата Ерин грабна един прибор, комбинация между вилица и лъжица, а Бони последва примера й. Нямаше ножове. Имаше малки книжни кърпи, което изпълни Бони с облекчение, защото тъкмо там щяха да се озоват гърчещите се нудъли.
Без Ерин Бони никога не би могла да си намери място на масите, претъпкани с хранещи се млади момичета.
— Бутай се, бутай се — наставляваше я новата й покровителка, докато двете се сместиха.
Вечерята бе изпитание за смелостта на Бони — както и колко високо може да крещи.
— Защо правиш всичко това за мен? — изкрещя тя в ухото на Ерин, когато оглушителните разговори стихнаха за миг.
— О, ами, ти си червенокоса и така нататък… това ми напомни за посланието на Алиана. Към истинската Бони. — Произнесе малко странно името, но все пак не прозвуча като Бона.
— Кое от тях? Искам да кажа, кое послание? — викна Бони.
Ерин я удостои с поглед от типа „сигурно се шегуваш“.
— Помагай, когато можеш; приюти нуждаещите се, когато ти самият имаш подслон; води, когато знаеш по кой път да поемеш — издекламира почти нетърпеливо, сетне додаде с леко раздразнение: — И бъди търпелив с по-мудните. — Нападна храната си с вид на някой, казал всичко, което имаше да се каже.
О, боже, помисли си Бони. Някой наистина доста е развихрил въображението си. Елена никога не бе казвала подобни неща.