— При все това ти си намерила древна звездна сфера с истории за нашите легендарни съкровища.
— За какво? Имаш предвид онази звездна сфера с детските спомени? Виж, ако ме оставиш на спокойствие, ще ти я дам. — Знаеше точно къде беше сферата, зад онова нещастно подобие на възглавница.
— О, ние ще те оставим на спокойствие… след време, уверявам те — заяви Шиничи с изнервяща усмивка. Приличаше на тази на Деймън, която не означаваше: „Здравей, няма да те нараня“. Беше по-скоро като: „Здрасти! Ето го обяда ми!“.
— Намирам го за… любопитно — продължи Шиничи, докато продължаваше да си играе с въженцето. — Много любопитно, че тъкмо по време на малкия ни спор, ти пристигаш отново тук, в Тъмното измерение, сама, очевидно без да се страхуваш, и дори се пазариш за звездната сфера. При това сфера, която по случайност съдържа описание на мястото на едно от най-безценните съкровища, откраднати от нас… много, много отдавна.
На теб не ти пука за никого, освен за самия теб, помисли си Бони. Внезапно започна да се правиш на патриот и така нататък, но във Фелс Чърч не се преструваш, че се интересуваш от нещо друго, освен да нараняваш хората.
— В малкия ти град, както и в други градове в историята, аз само изпълнявам заповеди — рече Шиничи и сърцето на Бони се свлече направо в обувките й. Той беше телепат. Знаеше какво си мисли тя. Значи бе уловил мислите й за делвите.
— Малки градове като онзи в Унмей но Шима, които трябваше да бъдат изтрити от лицето на земята — подсмихна се Шиничи доволно. — Видя ли броя на лей линиите на Силата под него? — Още една самодоволна усмивка. — Но разбира се, ти не си била наистина там, така че навярно не си.
— След като знаеш какво си мисля, знаеш, че историята за съкровищата е само приказка — рече Бони. — Беше в звездната сфера, наречена „Петстотин истории за Младите“. Тя не е истинска.
— Колко странно, че тя съвпада съвсем точно с това, което се крие зад Седемте порти на китсуне.
— Тази история беше сред други за семейство Дюц-Ахт-Бийнс. Имам предвид, че историята точно преди нея беше за дете, което си купува бонбон — обясни Бони. — Така че защо просто не отидеш да вземеш звездната сфера, вместо да се опитваш да ме изплашиш? — Гласът й затрепери. — Тя е в странноприемницата, която се намира на същата улица точно срещу сладкарницата, където бях… арестувана. Просто иди и я вземи!
— Разбира се, че се опитахме — махна Шиничи нетърпеливо. — Съдържателката беше много отзивчива, след като й дадохме известна… компенсация. В онази звездна сфера няма подобна история.
— Това не е възможно! — възкликна Бони. — Тогава аз откъде съм я научила?
— Тъкмо това те питам.
Стомахът на нещастното момиче се сви на топка.
— Колко звездни сфери имаше в онази кафява стая?
Очите на Шиничи се замъглиха за секунда. Бони се опита да слуша, но той очевидно говореше телепатично с някого наблизо.
— Точно двайсет и осем звездни сфери — каза накрая.
Бони се почувства, сякаш са я цапардосали с нещо много тежко. Не полудяваше… не беше луда. Беше преживяла тази история. Познаваше всяка пукнатина върху всяка скала, всяка сянка в снета. Единственото възможно обяснение беше, че истинската звездна сфера е била открадната или… или може би не са гледали достатъчно усърдно в тези, които са намерили.
— Историята е там — настоя тя. — Точно след тази, как малката Марит отива в…
— Проверихме съдържанието. Има история за дете и… — Шиничи доби презрително изражение — една сладкарница. Но не и другата.
Бони само поклати глава.
— Кълна се, че казвам истината.
— Защо трябва да ти вярвам?
— Защо това има значение? Как бих могла да си съчиня нещо подобно? И защо ще разказвам история, за която зная, че ще ми донесе неприятности? Това няма никакъв смисъл.
Шиничи впи пронизващия си поглед в нея. После сви рамене. Ушите му стърчаха по странен начин от главата му.
— Колко жалко, че продължаваш да повтаряш това.
Внезапно сърцето на Бони запрепуска бясно в гърдите й, заседна в гърлото й.
— Защо?
— Защото — зави Шиничи студено, разтваряйки щорите докрай, така че Бони внезапно бе залята от кървавочервена светлина — се боя, че сега ние трябва да те убием.
Великанското чудовище, което я държеше, се запъти към прозореца. Бони изпищя. Знаеше, че в подобни места писъците не се чуват.