Но на него ще се спрем във връзка с Мери Бет. Поради това сега трябва да преминем към самата нея, последната голяма вещица Мейфеър през деветнайсетото столетие и единствената жена от рода през този век, която е могла да си съперничи по сила с предшественичките си от осемнайсети.»
Вече бе два и десет. Майкъл спря само защото се налагаше. Очите му се затваряха и не му оставаше друго, освен да поспи малко.
Остана неподвижен известно време, взираше се в папката, която току-що бе затворил. Стресна го почукване по вратата.
- Влез - каза той.
Аарън влезе тихо. Беше облечен с пижама и ватирана копринена роба, вързана с колан на кръста.
- Изглеждаш уморен - каза той. - Трябва да си лягаш.
- Да, така е - отвърна Майкъл. - Когато бях млад, можех дълго да стоя буден, като се наливам с кафе. Но вече не мога. Очите ми просто се затварят. - Облегна се в коженото кресло и зарови в джоба си, извади цигара и я запали. Нуждата от сън вече бе станала огромна. Той затвори очи и почти изпусна запалената цигара. Мери Бет, помисли си той, трябва да прочета и за Мери Бет. Има толкова много въпроси…
Аарън се настани в едно кресло със странични облегалки за главата.
- Роуан е отменила полета си в полунощ - каза той. - Отложила го е за утре, няма да пристигне в Ню Орлиънс преди следобед.
- Как разбра? - попита Майкъл сънливо. Но това бе последният въпрос, който сега занимаваше съзнанието му. Дръпна бавно от цигарата и се втренчи в чинията с недоядени сандвичи пред него. Бяха станали на камък. Не бе поискал вечеря. - Това е добре - рече той. - Ако стана в шест и веднага започна да чета, ще свърша до вечерта.
- И тогава ще поговорим - каза Аарън. - Трябва доста да поговорим, преди да се видиш с нея.
- Зная. Повярвай ми, зная. Аарън, защо, по дяволите, съм забъркан в това? Защо? Защо виждам този мъж още от дете? - Дръпна отново от цигарата. - Страхуваш ли се от това привидение?
- Да, разбира се - отвърна Аарън без капка колебание.
Майкъл беше изненадан.
- Значи вярваш във всичко това? И си го виждал с очите си?
Аарън кимна.
- Да, виждал съм го.
- Слава богу. Всяка дума от тази история придобива за нас значение, което не би разбрал човек, който не го е виждал! Някой, който не знае какво е да видиш такова привидение.
- Аз вярвах, преди да съм го видял - каза Аарън. - Мои колеги го бяха виждали. Докладваха за него. И като опитен член на Таламаска, аз приех тези свидетелства.
- Значи вярваш, че това същество може да убива.
Аарън се замисли за миг.
- Виж, вече мога да ти кажа нещо и те моля да го запомниш. Това същество може да навреди на човек, но ще му е дяволски трудно да го направи. - Усмихна се. - Получи се малко игра на думи. Искам да кажа само, че Лашър убива предимно чрез измама. Разбира се, може да въздейства и на физически обекти - да мести предмети, да поваля клони от дърветата, да кара камъните да летят - неща от този сорт. Но той не владее добре тази сила и често е непохватен. Коварството и илюзиите са най-силните му оръжия.
- Той е затворил Петир ван Абел в гробницата - каза Майкъл.
- Не, Петир е открит заровен в гробницата. Вероятно сам е влязъл там в пристъп на лудост, когато вече не е можел да различава илюзията от действителността.
- Но защо ще влиза там, след като толкова се е страхувал от…
- Стига, Майкъл, хората често биват привличани неустоимо именно от онова, от което се страхуват най-много.
Майкъл не каза нищо. Отново дръпна от цигарата, в ума си виждаше вълната, която се разбива в скалите над Оушън Бийч. Спомни си как стоеше там, шалът му се развяваше на вятъра, пръстите му бяха измръзнали.
- С две думи - обади се отново Аарън, - никога не надценявай този дух. Той е слаб. Ако не беше, нямаше да има нужда от семейство Мейфеър.
Майкъл вдигна поглед.
- Какво?
- Ако не беше слаб, нямаше да има нужда от семейство Мейфеър - повтори Аарън. - Той се нуждае от тяхната енергия. И когато напада някого, използва енергията на жертвата си.
- Току-що ми напомни нещо, което казах на Роуан. Тя ме попита дали съществата, които съм видял, не са ме накарали да падна от скалите. Казах и?, че те не могат да сторят подобно нещо. Че не са толкова силни. Ако бяха достатъчно силни да блъснат човек в морето, сигурно нямаше да имат нужда да се явяват в нечии видения. Нямаше да има нужда да ме товарят с тази жизненоважна мисия.
Аарън не отговори.
- Разбираш ли какво искам да кажа? - попита Майкъл.
- Да, разбирам. Разбирам и смисъла на нейния въпрос.
- Тя ме попита защо приемам, че те са добри. Бях направо шокиран. Но тя каза, че това е съвсем логичен въпрос.