- Е, всичко добро, Роуан - каза той с престорена сърдечност. - Надявам се да не се върнеш.
- Слат - каза тя, - благодаря ти за всичко. Искам да ти кажа и още нещо. Не мисля, че… Всъщност има голяма вероятност да не мога да се върна.
Той едва успя да скрие радостта си. Тя почти го съжали, докато гледаше напрегнатите движения на устните му, когато се опита да запази неутрално изражение. Сама усети радостта и топлината, която го сгря.
- Просто имам предчувствие - каза тя. (И то много силно!) - Разбира се, сама ще кажа това на Ларкин, когато му дойде времето, официално…
- Разбира се.
- Но ти спокойно можеш да окачваш картини в кабинета - продължи Роуан. - И ползвай колата. Предполагам, че по някое време ще изпратя да ми я докарат, но май няма да е скоро. Ако искаш да я купиш, ще ти дам много добра цена.
- Какво ще кажеш за десет хиляди в брой, знам, че е…
- Става. Напиши ми чек, когато ти изпратя новия си адрес. - Тя му помаха и тръгна към стъклените врати.
Някакво сладко вълнение я обля като слънчев лъч. Дори със зачервени от безсъние очи и много уморена, почувства огромното значение на момента. На бюрото за билети поиска първа класа, еднопосочен.
Влезе в един магазин за подаръци, за да купи чифт големи тъмни очила, които и? се видяха разкошни, и една книжка - някаква абсурдна мъжка фантазия за невъзможен шпионаж и безкраен риск, която също и? се видя разкошна.
В «Ню Йорк Таймс» пишеше, че в Ню Орлиънс е горещо. Добре, че си бе облякла ленения костюм, пък и се чувстваше хубава с него. Забави се известно време в залата, среса си косата и дори си сложи бледо червило и крем-руж, които не бе докосвала от години. После нагласи черните очила.
Докато седеше в пластмасовия стол до входа, се чувстваше сякаш абсолютно безтегловна. Без работа, изоставила къщата в Тибурон. И без колата на Греъм, която сега Слат сигурно щастливо караше към Сан Франциско. Е, нека бъде твоя, докторе. Никакви съжаления, никакви тревоги. Беше свободна.
Но тогава се сети за майка си - мъртва и студена на масата в «Лониган и синове», скалпелите вече не можеха да и? помогнат - и старата тъмнина пролази към нея насред всичките тези зловещи луминесцентни светлини и стюардесите на ранните полети, които се събираха в залата, облечени в сини полусезонни костюми и с куфари в ръце. Сети се за онова, което Майкъл бе казал за смъртта. Че тя е единственото свръхестествено явление, което повечето от нас някога са изпитвали. И реши, че е истина.
Сълзите и? тихо рукнаха отново. Радваше се, че бе сложила слънчевите очила. На погребението щеше да има много Мейфеър, много…
Заспа веднага щом седна в самолета.
Деветнадесет
Досие на вещиците Мейфеър
Част 6
Семейство Мейфеър от 1900 до 1929 година
Методи на разследване през двайсети век
Както вече споменах в нашето изложение за семейството през деветнайсети век, източниците ни на информация за Мейфеър с времето стават все по-многобройни и все по-надеждни.
През двайсети век Таламаска запазва всичките си традиционни методи на разследване, но едва сега включва в случая и професионални детективи. Редица такива са работили за нас в Ню Орлиънс, работят и сега. Те се оказват изключително добри не само в събиране на слухове от всякакъв вид, но и в разследването на специфични въпроси, като преглеждат многочислените публични архиви и разговарят с много хора за семейство Мейфеър, точно както днес един писател на криминални романи би събрал информация за творбите си.
Тези хора рядко са били уведомявани кои сме ние. Те са докладвали на агенция в Лондон. И въпреки че все още изпращаме наши специално обучени разследващи в Ню Орлиънс, за да събират «слухове», ние поддържаме връзка с многобройните си други «съгледвачи», както сме правили през целия деветнайсети век, и тези частни детективи всъщност в много отношения повишиха качеството на събираната от нас информация.
И все пак има още един източник, който стана достъпен за нас в края на деветнайсети и началото на двайсети век и който тук ще наречем - поради липсата на по-подходящ израз - семейни легенди. А именно - въпреки че Мейфеър са крайно потайни по отношение на родствениците си и никога не говорят за семейното завещание пред странични хора, все пак в края на деветнайсети век те започват да разказват малки истории и странни анекдоти за техни далечни предци.