Например наследник на Лестан, който не отваря и дума за скъпата си братовчедка Мери Бет, повтаря няколко чудати истории за пралеля си Маргьорит, която обичала да танцува с робите си, когато на едно празненство е предизвикан от непознат да поклюкарства за нея. По-късно внукът на същия този братовчед разказва подобни истории за госпожица Мери Бет, която дори не е познавал.
Разбира се, повечето от тези семейни «предания» са твърде неясни, за да представляват интерес за нас, пък и се отнасят най-вече за «добрите плантаторски времена», които вече са станали митични за повечето стари семейства в Луизиана и не хвърлят никаква светлина върху нашите търсения. Обаче понякога семейните легенди се свързват доста шокиращо с късчета информация, които сме успели да съберем от други източници.
И така, там, където тези легенди стават особено информативни, аз съм ги включил в настоящия доклад. Но читателят трябва да разбере, че «семейните легенди» винаги се отнасят за хора и събития от «неясното минало».
Има и друга форма на «слухове», които започват в началото на двайсети век и които ние наричаме «юридически слухове» - това са слуховете, разпространени сред секретарите, адвокатите, съдебните чиновници и съдиите, познавали Мейфеър и работили с тях, както и сред приятелите и близките им роднини.
Тъй като синовете на Жулиен - Баркли, Гарланд и Кортланд - стават видни адвокати и тъй като самата Карлота Мейфеър също е адвокат, както и множество от внуците на Жулиен, тази мрежа от юридически контакти е по-голяма, отколкото можем да предположим. Но дори и да не беше така, финансовите дела на Мейфеър са толкова обширни, че с тях са били ангажирани множество адвокати.
През двайсети век в семейството започва кавга. Карлота се опитва да се пребори за попечителство над дъщерята на Стела и възниква спор за контрола над завещанието. Тогава тези юридически слухове стават доста богат източник на интересни подробности.
Нека в заключение добавя, че през двайсети век е събран по-голям и по-подробен архив, в сравнение с този от деветнайсети век. Наетите от нас детективи през двайсети век започват да се възползват от множество публични записи относно семейството. Освен това с времето пресата започва все по-често да споменава името Мейфеър.
Изменения от етнически характер в семейството
С приближаването на нашия разказ към двайсети век, трябва да отбележим, че етническият характер на семейство Мейфеър се променя.
Първите представители на рода са със смесен шотландско-френски произход, към който в следващото поколение се влива и холандската кръв на Петир ван Абел. Но след това семейството остава преобладаващо френско.
След 1826 година обаче, след женитбата на Маргьорит Мейфеър за оперния певец Тайрон Клифърд Макнамара, членовете на семейството, които били пряко зависими от завещанието, често започнали да встъпват в брак с англосаксонци.
Другите клонове на рода - най-вече наследниците на Лестан и Морис - си остават френски, и ако или когато са се преселили в Ню Орлиънс, предпочитали да живеят в центъра на града с френскоговорещи креоли, във Френския квартал или на Еспланада авеню.
След женитбата на Катерин за Дарси Монахан основното семейство започва трайно да се настанява в горната «американска» част на града, Гардън Дистрикт. И въпреки че Жулиен Мейфеър (самият наполовина ирландец) говори на френски през целия си живот и се жени за френскоговорящата си братовчедка Сузет, той дава на тримата си сина определено американски и английски имена и се погрижва те да получат американско образование. Синът му Гарланд се жени за момиче с германо-ирландски произход с благословията на Жулиен. Кортланд също се жени за англосаксонско момиче, а по-късно така постъпва и Баркли.
Както вече отбелязахме, Мери Бет се омъжва за ирландеца Даниъл Макнамара през 1899 г.
Въпреки че говорят френски през целия си живот, синовете на Катерин, Клей и Винсент, се женят за американки от ирландски произход - Клей за дъщеря на собственик на хотели, а Винсент за дъщеря на пивовар с германо-ирландски произход. Една от дъщерите на Клей постъпва в Ирландския католически орден «Сестри на милосърдието» (следвайки стъпките на сестрата на баща си), който до ден-днешен е подпомаган от семейството. Към него се присъединява и една правнучка на Винсент.
Макар че френскоговорещите Мейфеър се черкуват в катедралата «Сейнт Луиз» във Френския квартал, основното семейство посещава енорийската църква «Нотр Дам» на Джаксън авеню - една от трите църкви, поддържани от Конгрегацията на светия Изкупител20, които се опитват да посрещнат нуждите на ирландците по крайбрежието и немските имигранти, както и на старите френски семейства. Тази църква е затворена през 1920 г. и след това е построен параклис на Притама стрийт в Гардън Дистрикт, който явно е предназначен за богатите, които не искат да посещават ирландската «Свети Алфонс» и немската «Света Богородица».