Семейството, което живее на Първа улица, посещава службите в параклиса и до днес. Но от 1899 година при по-важни случаи Мейфеър започват да се появяват и в ирландската църква «Свети Алфонс» - много голяма, красива и впечатляваща.
Мери Бет се венчава за Даниъл Макинтайър в «Свети Алфонс» през 1899 година и оттогава всички кръщенета на деца от основното семейство се извършват там. Някои от децата Мейфеър - след като са изгонени от по-добрите частни училища - постъпват за кратко в частното църковно училище към «Свети Алфонс».
Част от нашите сведения за семейството идват от ирландските монахини и свещеници от тази енория.
След смъртта на Жулиен през 1914 г. Мери Бет рядко говори на френски, дори пред своите френски братовчеди, и вероятно затова членовете на основното семейство изоставят този език. Говори се, че Карлота Мейфеър навремето е говорила френски, но е много съмнително дали Стела, Анта или Деидре знаят повече от няколко думи на този чужд език.
Нашите детективи неведнъж са отбелязвали, че в речта на Мейфеър от двайсети век - Карлота, сестра и? Стела; дъщерята на Стела, Анта; и нейната дъщеря, Деидре - определено се наблюдава ирландски акцент. За разлика от мнозина в Ню Орлиънс, те не говорели с осезаем френски или южноамерикански акцент, но често се обръщали към хората с двете им имена, например: «Как си, Ели Мейфеър?», и в речта им се усещал определен ритъм и нарочни повторения, които са много характерни за ирландците. Типичен пример ще бъде този фрагмент, записан на погребение на член от семейството през 1945 година:
«Стига, не ми разказвай тази история, стига, Глория Мейфеър, знаеш, че не вярвам в такива неща и трябва да се засрамиш, че ги говориш. Горката Нанси, има си толкова грижи, горката, тя живее като светица и ти знаеш, че е така!»
Колкото до външния вид, членовете на семейството са такава мешавица от гени, че по всяко време и във всяко поколение се появяват всевъзможни комбинации в цвета на кожата и косата, в телосложението и чертите на лицето. При тях няма характерен тип.
Все пак някои членове на Таламаска твърдят, че проучването на всичките съществуващи фотографии, скици, както и репродукции на портрети в нашите досиета, разкриват серия от повтарящи се черти.
Например има група родственици, които са високи и руси (в това число и Лайънъл Мейфеър) и явно напомнят на Петир ван Абел - всички са със зелени очи и ясно изразени брадички.
Има и група на много бледи и деликатни Мейфеър, които винаги са със сини очи и са ниски. В нея може да бъде включена не само Дебора, но и Деидре Мейфеър, настоящата наследница и «вещица», както и майка на Роуан.
Третата група са тъмнооки, тъмнокоси Мейфеър с дълги кости. Тук влизат Мери Бет Мейфеър, чичовците и? Клей и Винсент, а също и Анжелик Мейфеър от Сан Доминго.
Друга група - с малки черни очи и черни коси - са родственици с типично френски външен вид. Те са с малка, кръгла глава и доста изпъкнали очи, както и с много къдрави коси.
Накрая идва групата на много светлите, студени на вид Мейфеър - всичките руси, със сиви очи и много деликатно телосложение, въпреки че са високи. В тази група влизат Шарлот от Сан Доминго (дъщерята на Петир ван Абел), Мари Клодет, която довежда семейството в Луизиана, дъщерята на Стела, Анта Мейфеър, и нейната внучка - доктор Роуан Мейфеър.
Членове на ордена често отбелязват една много особена прилика. Например доктор Роуан Мейфеър от Тибурон, Калифорния, напомня силно на своя предшественик Жулиен Мейфеър, и то повече, отколкото на русите членове на семейството. Карлота пък, като млада, много прилича на Шарлот.
(Разследващият се чувства длъжен да отбележи, че що се отнася до външния вид на членовете на семейството, лично той не вижда нищо такова на изображенията. Наистина има прилики, но различията са далече по-големи. Семейството не изглежда нито определено ирландско, нито френско, нито шотландско, нито каквото и да било друго.)
Що се отнася до ирландското влияние и ирландските черти, не бива да забравяме, че историята на семейството е такава, че не може да се каже със сигурност кой е баща на всяко от децата. И както по-късните «легенди» на наследниците от двайсети век ще покажат, кръвосмесителните връзки във всяко поколение изобщо не са били тайна. И все пак в рода определено се усеща ирландско културно влияние.