Седмицата след смъртта на Маргьорит през 1891 година Жулиен пренася личните и? вещи от Ривърбенд в къщата на Първа улица. Наема две каруци, за да прекара вещите - множество буркани и бутилки, добре опаковани в сандъци, няколко сандъка с писма и други документи, както и двайсет и пет кашона с книги и няколко сандъка с най-разнообразни вещи.
Знаем, че бурканите и бутилките изчезват някъде на третия етаж на къщата на Първа улица и повече никой не споменава за тях.
По това време Жулиен обзавежда спалнята си на третия етаж, където и умира, както разбираме от разказа на Ричард Леуелин.
Много от книгите на Маргьорит, включително и неразбираеми текстове на немски и френски, свързани с черната магия, са наредени на лавиците в библиотеката на приземния етаж.
Мери Бет получава старата господарска спалня в северното крило, над библиотеката, която винаги е била заемана от наследницата на завещанието. Малката Бел, още твърде малка, за да показва някакви признаци на слабоумие, получава първата спалня по коридора, но често спи при майка си.
Мери Бет започва да носи редовно смарагда на Мейфеър. Може да се каже, че именно в този период тя се осъзнава вече като възрастен човек и като господарка на къщата. Обществото в Ню Орлиънс започва да се съобразява с нея и тогава се появяват и първите бизнес документи с нейния подпис в публичните регистри от онова време.
На многобройни фотографии от този период тя носи смарагда и много хора започват да говорят с възхищение за него. На доста от тези фотографии е облечена с мъжки дрехи. Много свидетели потвърждават думите на Ричард Леуелин, че Мери Бет се е обличала като мъж и често излизала така в града заедно с Жулиен. Преди сватбата и? със съдия Даниъл Макинтайър тези разходки не са се ограничавали само до Френския квартал, но са включвали и всякакви обществени мероприятия. Дори на баловете Мери Бет се появявала облечена в красив бял фрак.
Въпреки че обществото като цяло било шокирано от това поведение, Мейфеър продължили да павират пътя си с пари и чар. Те били изключително щедри към нуждаещите се след войната и последвалата депресия. Почти постоянно проявявали благотворителност и под контрола на Клей Мейфеър Ривърбенд продължава да е източник на огромно състояние с богатите си реколти от захарна тръстика.
В тези ранни години Мери Бет като че ли не предизвиквала хорската неприязън. Никой, дори и онези, които не я одобрявали, не я е определял като зла или жестока, въпреки че често е критикувана заради студенината си, прекалената си деловитост и безразличие към чувствата на околните, както и заради твърде мъжкия и? маниер.
Въпреки силата и? и високия и? ръст, тя все пак не е била мъжкарана. Мнозина я описват като изключително привлекателна и дори красива. Няколко фотографии дават доказателства за това. На тях тя изглежда като доста съблазнителна жена в мъжки дрехи, особено през ранните години. Повече от един член на Таламаска отбелязва, че докато Стела, Анта и Деидре Мейфеър - дъщеря и?, внучка и? и правнучка и? - са деликатни, южняшки тип красавици, Мери Бет силно напомня на поразителните и неземни американски филмови звезди, които добиват популярност след смъртта и?, особено на Ава Гарднър и Джоан Крофърд. На някои фотографии тя много прилича и на Джени Чърчил, прочутата американска майка на Уинстън Чърчил.
Косата на Мери Бет останала мастиленочерна чак до смъртта и?, на петдесет и четири години. Не знаем точния и? ръст, но можем да предполагаме, че е била някъде към метър и седемдесет и девет. Никога не е била пълна, но е имала едър кокал и е била много силна. Крачката и? била широка. Ракът, който я убил, е открит шест месеца преди смъртта и?, а тя си останала «привлекателна» жена до последните седмици от живота си, когато се затворила в стаята си и повече не излязла оттам.
Не може да има съмнение обаче, че Мери Бет малко се е интересувала от физическата си красота. Въпреки че винаги е поддържала външния си вид, а понякога дори е изглеждала зашеметяващо в бална рокля и с кожено наметало, тя никога не е описвана като прелъстителна. Всъщност онези, които са я наричали «неженствена», са имали предвид прямия и? и рязък маниер, както и очевидното и? безразличие към значителната и? физическа надареност.
Струва си да отбележим и че почти всички тези черти - прямият маниер, деловото поведение, честността и студенината - по-късно се асоциират с дъщеря и? Карлота Мейфеър, която не е и никога не е била наследница на завещанието.
Онези, които са харесвали Мери Бет и са правили успешен бизнес с нея, я оценяват като «прям» и много щедър човек, напълно неспособен на дребнавост. Онези, които не са се разбирали с нея, я наричат безчувствена и безчовечна. Такъв е случаят и с Карлота Мейфеър.