Втората страст на Мери Бет била семейството. Още в началото на активния си делови живот тя включва всичките си братовчеди (или братя) - Баркли, Гарланд, Кортланд и други Мейфеър, в своите начинания, като ги ангажира в компаниите, които основава, и използва като адвокати и банкери единствено родственици. Всъщност винаги щом имала възможност, тя работела с членове на рода, вместо с чужди хора. И оказвала голям натиск на останалите Мейфеър да правят същото. Когато дъщеря и? Карлота постъпила на работа във външна на семейството адвокатска фирма, Мери Бет била разочарована и огорчена, но не предприела нищо против решението и?. Просто дала да се разбере, че според нея на Карлота и? липсва далновидност.
Към Стела и Лайънъл обаче, Мери Бет била особено снизходителна и им позволявала да водят приятели в къщата за дни, дори за седмици. Тя изпращала двамата в Европа, заедно с възпитателите и гувернантките им, когато сама не можела да иде с тях, за рождените им дни устройвала такива празненства, че още се говори за техния мащаб и екстравагантност. На тях били канени безброй членове на рода. Същата щедрост Мери Бет показвала и към дъщеря си Бел, към осиновената Нанси и към милата Мили, нейната племенница. Всички те продължили да живеят в къщата на Първа улица дори след смъртта и?, въпреки че имали огромни попечителски фондове, които гарантирали финансовата им независимост.
Мери Бет поддържала контакт с родственици от цялата страна и устройвала множество семейни срещи на братовчедите в Луизиана. Дори след смъртта на Жулиен и вече към края на нейния живот на тези празници се сервирали отбрани храни и напитки, като самата тя одобрявала менюто и опитвала виното. Често били наемани и музиканти.
На Първа улица се провеждали големи семейни вечери. Мери Бет плащала огромни заплати на най-добрите готвачи. Много доклади посочват, че братовчедите обичали да ходят в къщата на Първа улица, обожавали дългите разговори след вечеря (вече описани от Ричард Леуелин) и били особено привързани към Мери Бет, която имала невероятната способност да помни рождените дни и годишнините на всички и да им изпраща така желаните финансови подаръци.
Както често се споменава, като млада, Мери Бет много обичала да танцува с Жулиен на тези семейни събирания и окуражавала и другите да го правят. Понякога дори наемала инструктори да учат братовчедите на модните танци. Тя и Жулиен обичали да разсмиват децата с разни клоунади. Наемали танцови трупи от Френския квартал, с което шокирали някои от родствениците. След смъртта на Жулиен Мери Бет вече не танцувала много, но обичала да гледа как другите танцуват. Почти винаги тя осигурявала музиката. В последните и? години тези събирания били организирани от дъщеря и? Стела и от сина и? Лайънъл.
Родствениците не само били поканени на тези срещи, но от тях се очаквало и да присъстват. Мери Бет понякога се държала нелюбезно с онези, които отказвали поканите и?. Две истории разказват как се ядосала много на някои членове на семейството, които изоставяли името Мейфеър, за да приемат фамилията на баща си.
Приятели на семейството разказват, че братовчедите много обичали Мери Бет, но и се страхували от нея. Докато Жулиен, особено към края на живота му, бил смятан за сладък и очарователен, Мери Бет била малко плашеща за роднините си.
Има няколко истории, които свидетелстват, че тя е можела да вижда бъдещето, но не обичала да използва тази си дарба. Когато я молели да предскаже нещо или пък да помогне във вземането на решение, често предупреждавала роднините си, че ясновидството не е шега работа и че предсказването на бъдещето може да се окаже коварно. Обаче от време на време все пак правела предсказания. Например казала на Мейтланд Мейфеър, сина на Клей - че ще умре, ако се заеме с авиоспорт. Така и станало. Жена му, Тереза, обвинила Мери Бет за смъртта му, но тя само свила рамене и отвърнала: «Аз нали го предупредих? Ако не се беше качил в проклетия самолет, нямаше да се разбие с него».
Братята на Мейтланд били много опечалени от смъртта му и помолили Мери Бет да предотвратява подобни събития в бъдеще и тя отвърнала, че ще опита. Но отново ги предупредила, че подобни неща са много коварни. През 1921 година синът на Мейтланд, Мейтланд-младши, искал да тръгне на експедиция из африканските джунгли. Майка му изобщо не била съгласна с това му намерение и се обърнала към Мери Бет да се опита да спре момчето или поне да каже какво може да стане.
Мери Бет дълго мислила по въпроса и накрая с характерния си прям маниер обявила, че бъдещето не е предопределено, а само предсказуемо. А нейното предсказание било, че ако отиде в Африка, момчето ще умре. Ако остане обаче, ще му се случат дори по-лоши неща. Мейтланд-младши променил решението си и останал у дома, но загинал при пожар след шест месеца. (Бил пиян и пушел в леглото.) На погребението Тереза заговорила Мери Бет и я попитала защо не е предотвратила този ужас. А тя отвърнала съвсем небрежно, че наистина е видяла всичко, но нямало как да го промени. За да промени бъдещето, трябвало да промени самия Мейтланд, а това не било нейна работа, освен това безброй пъти се опитвала да разговаря с него, но без полза. И все пак се чувствала доста зле заради случилото се и помолила роднините си вече да не я молят да предсказва бъдещето.