Дори през последните години от живота си, когато бил вече доста по-пълен и червендалест от пиене, Даниъл Макинтайър получавал комплименти заради зелените си очи.
За младостта му обаче знаем само сухи и откъслечни факти. Той е наследник на ирландски род от имигранти, дошли в Америка много преди големия картофен глад през четирийсетте години на деветнайсети век, и е много съмнително предците му да са били бедни.
Дядо му, издигнал се сам до търговски агент-милионер, построил прекрасна къща на Джулия стрийт през трийсетте години на деветнайсети век. В нея е отраснал бащата на Даниъл - Шон Макинтайър, най-младият от четирима братя. Шон Макинтайър бил изтъкнат лекар, който обаче умрял внезапно от сърдечен удар на четирийсет и осем години.
По това време Даниъл вече бил практикуващ адвокат и се преместил с майка си и неомъжената си сестра в горната част на града, в голяма къща на Сейнт Чарлз авеню. Той живял там до смъртта на майка си. Днес нито една от тези къщи не е запазена.
Даниъл бил прекрасен адвокат, специализирал се в търговското право. Има много сведения, че е съветвал добре Жулиен в множество бизнес начинания. Освен това го е представлявал с успех в няколко съдбоносни граждански дела. Разполагаме и с много интересен анекдот във връзка с тези дела, разказан ни по-късно от чиновник в същата фирма. Жулиен и Даниъл имали ужасен спор, в който Даниъл повтарял единствено: «Не, Жулиен, остави ме да уредя нещата законно!», а Жулиен отвръщал: «Е, щом толкова много ти се иска, направи го. Но пак ти казвам, че съвсем лесно мога да накарам този човек да съжалява, че се е родил».
Обществените архиви показват също и че Даниъл е бил доста изобретателен в това да намира начин да изпълни желанията на Жулиен, да му помогне да открие информация за конкурентите си в бизнеса.
През февруари 1897 г., когато майка му умряла, Даниъл се преместил от къщата на Сейнт Чарлз авеню, като оставил сестра си на грижите на прислугата, и се нанесъл в разкошен луксозен четиристаен апартамент в стария хотел «Сейнт Луиз». Там той живеел като крал, според думите на пиколата, сервитьорите и кочияшите, които получавали огромни бакшиши от него и му сервирали най-скъпите блюда в салона му с изглед към улицата.
Жулиен бил най-честият посетител на Даниъл и често оставал и през нощта в апартамента.
Дори и тези срещи да са пораждали негодувание или враждебност у Гарланд и Кортланд, ние не знаем за това. Те станали партньори във фирмата «Макинтайър, Мърфи, Мърфи и Мейфеър» и след оттеглянето на братята Мърфи и новия пост на Даниъл, Кортланд и Гарланд преименуват фирмата на «Мейфеър и Мейфеър». През следващите десетилетия те отдали цялата си енергия на управлението на парите на семейството, като партнирали и на Мери Бет в множество бизнес начинания, въпреки че явно не са знаели абсолютно нищо за другите и? инвестиции.
По това време Даниъл вече бил започнал да пие. Разполагаме с много разкази на хора от персонала на хотела, които са му помагали да се качи в апартамента си. Кортланд също постоянно го държал под око и в следващите години, когато Даниъл си купил кола, пак Кортланд е този, който винаги го карал у дома, за да не се убие или да убие някой друг. Кортланд като че много е харесвал Даниъл. Той бил неговият защитник пред останалите от семейството, което обаче с годините се превърнало в доста неблагодарна роля.
Нямаме свидетелства, че Мери Бет е срещала Даниъл през този ранен период. По това време тя вече активно се занимава с бизнес, но семейството имало много адвокати и посредници, а и никой никога не е съобщавал Даниъл да е гостувал в къщата на Първа улица. Вероятно се е срамувал от връзката си с Жулиен, защото е бил доста по-пуритански настроен към тези неща от останалите му любовници.
Той със сигурност е единственият сред интимните партньори на Жулиен, който е имал самостоятелна кариера.
Така или иначе Даниел срещнал Мери Бет Мейфеър в края на 1897 година в Сторивил, според версията на Ричард Леуелин, с която единствено разполагаме. Не знаем, дали се е влюбил веднага, както казва Леуелин, но знаем, че двамата започнали да се появяват заедно на множество обществени мероприятия.
По това време Мери Бет била на около двайсет и пет години и била изключително независима. Не било тайна, че малката Бел, детето на мистериозния шотландски лорд Мейфеър, не била съвсем наред с главата. Въпреки че била сладка и обичлива, Бел очевидно не можела да научи и съвсем простите неща и реагирала на всичко много емоционално, като четиригодишно дете, или поне така я описват по-късно братовчедите. Хората се срамували да използват думата «слабоумна».