Всички, разбира се, знаели, че Бел не е подходяща за наследница на завещанието, тъй като вероятно никога нямало да се омъжи. И братовчедите разисквали доста открито тази тема.
Още една трагедия в семейството била тема на многобройни разговори и това било поглъщането на къщата в Ривърбенд от реката.
Построена от Мари Клодет в началото на века, тя била изградена върху участък земя, вдаден в реката, и някъде около 1896 година станало ясно, че водата ще го залее. Опитали всичко, но нищо не помогнало. Зад имението трябвало да се направи дига, а по-късно и семейството да се изнесе оттам, защото лека-полека водата прииждала, докато една нощ самата къща потънала в блатото и за седмица изчезнала напълно, сякаш никога не я е имало.
Мери Бет и Жулиен безспорно приели това като трагедия. Из Ню Орлиънс много се говорело за инженерите, с които се консултирали в опит да предотвратят станалото. Не малка част от трагедията била самата Катерин, възрастната майка на Мери Бет, която не искала да се връща в Ню Орлиънс и къщата, построена от Дарси Монахан преди десетилетия.
Накрая Катерин била убедена да се премести в града и както по-рано отбелязахме, вече не успяла да се възстанови от шока, съвсем изгубила разсъдъка си и не спирала да броди из градината, да си говори с Дарси, както и да търси майка си, Маргьорит, и непрестанно да рови из чекмеджетата за неща, които смятала за загубени.
Мери Бет се отнасяла с търпение към нея, дори веднъж я чули да казва, за ужас на присъстващия лекар, че с радост прави всичко за майка си, но не намира състоянието и? за особено «интересно», така че би желала да и? дадат някакви лекарства, за да стане по-тиха.
Жулиен присъствал на този разговор и естествено намерил това за много смешно и изпаднал в един от своите смущаващи пристъпи на смях. Все пак видял шока на лекаря и му обяснил, че най-голямото достойнство на Мери Бет е, че тя винаги говори истината, без значение какви могат да бъдат последствията.
Ако наистина са давали на Катерин «някакво лекарство», ние не знаем за него. През 1898 година тя започва да броди из улиците и затова семейството наема една прислужница мулатка, която просто да я следва. Катерин умира в една от задните спални в къщата на Първа улица през 1905 г., в нощта на втори януари, ако трябва да бъдем точни. Доколкото знаем, никаква буря или друго необичайно явление не ознаменува смъртта и?. Според слугите последните си дни тя прекарва в кома, а Мери Бет и Жулиен били до леглото и?, когато издъхнала.
На 15 януари 1899 година Мери Бет се оженила за Даниъл Макинтайър с много тържествена венчавка в църквата «Свети Алфонс». Интересно е да се отбележи, че до това време семейството се черкувало в «Нотр Дам» (френската църква, част от тройния църковен комплекс), но за венчавката била избрана ирландска църква и оттогава те ходели на всички служби в «Свети Алфонс».
Даниъл като че бил приятел на американо-ирландските свещеници в енорията и давал много щедри дарения. Освен това имал и братовчедка, която се присъединила към ирландско-американския орден «Сестрите на милосърдието» и преподавала в местното училище.
С оглед на това изглежда логично да предположим, че преминаването към ирландската църква е било идея на Даниъл. Освен това можем да кажем, че Мери Бет е била почти безразлична по този въпрос, макар че често ходела на църква с децата и племенниците си. В какво е вярвала обаче, не знаем. Жулиен никога не ходел на църква, освен, разбира се, на сватбените церемонии, погребения и кръщенета. Той също като че ли предпочитал «Свети Алфонс» пред френската «Нотр Дам».
Както казахме, сватбата на Даниъл и Мери Бет била огромно събитие. В къщата на Първа улица бил даден невиждан дотогава прием, на който дошли дори братовчедите от Ню Йорк. Семейството на Даниъл, макар и доста по-малобройно от това на Мейфеър, също присъствало и всички свидетелства говорят, че младите били много влюбени и щастливи, а танците и песните продължили до късно през нощта.
Младото семейство заминало за Ню Йорк на меден месец, а оттам в Европа, където останали четири месеца. Прекъснали пътуването си, защото Мери Бет вече очаквала дете.
Наистина Карлота Мейфеър се родила седем месеца и половина след сватбата, на 1 септември 1899.
На втори ноември следващата 1900-та година, Мери Бет родила Лайънъл, единствения си син. И накрая, на 10 октомври 1901 година на бял свят дошло и последното и? дете - Стела.