Анта се родила през ноември 1921 г. - здраво бебе, тежащо три килограма и половина. Кръвните тестове показват, че има вероятност Лайънъл да е неин баща. Но Анта изобщо не прилича на Лайънъл, пък и той никак не пасва на ролята. На този въпрос ще се спрем по-късно.
През 1922 г. Голямата война вече била приключила и Стела обявила, че ще направи голяма обиколка на Европа. Тя отпътувала с бебето, бавачката и Лайънъл, който тръгнал доста неохотно. Вече бил започнал да учи право с Кортланд и никак не искал да пътува. Кортланд също тръгнал с тях, щастлив, че може да се откъсне от фирмата, въпреки че жена му изобщо не одобрявала това. И така, компанията поела към Европа в първа класа и прекарала цяла година в пътешествия.
Стела била изключително красиво момиче, което се славело с това, че върши каквото си поиска. С възрастта Кортланд все повече заприличвал на баща си Жулиен, само дето неговата коса си останала черна доста дълго време, както личи и на фотографиите.
Тогава той бил строен и красив мъж. Приликата между него и Стела често била отбелязвана от околните.
Според думите на наследниците му Голямото пътуване било просто един много дълъг запой. Стела и Лайънъл играели хазарт в Монте Карло със седмици. Навсякъде из Европа компанията отсядала в най-луксозните хотели, посещавала музеите и древните руини. Навсякъде носели бутилки с бърбън, опаковани в амбалажни кесии. И до днес внуците на Кортланд говорят за писмата му до дома, пълни със смешни описания на техните лудории. Кортланд донесъл безброй подаръци на жена си Аманда и на синовете си.
Семейните легенди твърдят и че при това пътуване се случила трагедия. Бавачката, която се грижела за малката Анта, преживяла нещо като удар, докато били в Италия. Тя паднала на Испанските стълби в Рим и получила много сериозни наранявания. Няколко часа по-късно починала в болницата.
Едва напоследък нашите разследващи успяха да хвърлят малко светлина върху този инцидент, като разкриха един запис (на италиански) за този инцидент в болница «Светото семейство» в Рим.
Жената се казвала Берта Мейн Бекър, наполовина ирландка и наполовина германка, родена в Айриш Ченъл през 1905 година. Тя била приета със сериозни наранявания на главата и два часа по-късно изпаднала в кома, от която повече не се свестила.
Преди това обаче говорила с един лекар, който знаел английски, а по-късно и със свещеник, който също говорел езика.
Тя им разказала, че Стела, Лайънъл и Кортланд са «вещици» и «зли» и че са я омагьосали. С тях пътувал и един «призрак» - тъмнокос зъл мъж, който се явявал до люлката на Анта по всяко време на деня и нощта. Казала, че бебето можело да кара този мъж да се появява и се смеело, когато го види. А също и че мъжът не искал тя да го вижда и затова я блъснал в тълпата по Испанските стълби.
Докторът и свещеникът решили, че Берта, простото неуко слугинче, е изгубила ума си. Наистина записът приключва с бележка на лекаря, че работодателите на момичето, много елегантни, добродетелни хора, които похарчили цяло състояние, за да и? осигурят всички удобства, били съсипани от нейната смърт и уредили тялото и? да бъде транспортирано до дома.
Доколкото знаем, никой в Ню Орлиънс не разбрал за тази история. Майката на Берта по онова време била жива и очевидно не е заподозряла нищо, когато научила за смъртта на дъщеря си. Тя получила огромна сума от Стела като компенсация за загубата и наследниците на семейство Бекър говорили дълго за това.
Интересното за нас в тази история е мистериозният тъмнокос мъж - очевидно Лашър. Защото след забелязването му в каретата на Мери Бет, ние не разполагаме с друго негово описание от началото на двайсети век.
Наистина забележителното в този случай е, че бавачката е твърдяла, че бебето може да накара мъжа да се появи. Това ни кара да се зачудим дали Стела въобще е имала контрол върху ситуацията. И какво ли е мислела Мери Бет по този въпрос? И отново ще кажем, че нямаме никаква представа. Горката Берта Мари Бекър се е сблъскала сам-сама с този проблем, или поне така говори онзи запис.
Въпреки трагедията компанията не се върнала у дома. Кортланд написал едно «тъжно писмо» за случая на жена си и синовете си, като обяснил, че са наели «прекрасна италианка», която се грижела за Анта по-добре от бедната Берта.
Тази италианка била някъде към трийсетте и се казвала Мария Магдалена Габнели. Тя дори се върнала със семейството в Ню Орлиънс и останала бавачка на Анта, докато тя навършила девет години.
Нямаме сведения Мария Магдалена да е виждала Лашър. Тя живеела в къщата на Първа улица чак до смъртта си и никога не говорела с хора извън семейството. Семейните легенди говорят, че била много образована, можела да чете и да пише както на английски, така и на френски, освен на италиански, и имала «скандално минало».