Кортланд най-накрая напуснал спътниците си през 1923 година, когато тримата пристигнали в Ню Йорк. Там Стела, Лайънъл, бавачката и малката Анта останали в Гринидж Вилидж, където Стела се запознала с много интелектуалци и артисти и дори нарисувала няколко картини, които винаги наричала «доста отвратителни», написала няколко «противни» разказа и измайсторила «боклучави» скулптури. Накрая решила просто да се наслаждава на компанията на истинските творци.
Слуховете в Ню Йорк от онова време твърдят, че Стела е била изключително щедра. Давала огромни «подаяния» на художници и поети. Дори купила на един безпаричен писател пишеща машина, на някакъв художник триножник, а на един престарял поет подарила кола.
По това време Лайънъл подновил юридическото си обучение с един от нюйоркските Мейфеър (наследник на Клей Мейфеър, който се бил присъединил към потомците на Лестан в една нюйоркска фирма). Той прекарвал много време в музеите и често водел Стела на опера, която тя намирала за отегчителна, и на симфонични концерти, които понасяла по-добре. Водел я и на балет, на който тя искрено се наслаждавала.
Семейните легенди сред нюйоркските Мейфеър (станали достъпни за нас едва сега, тъй като никой не е разговарял с тях по онова време) обрисуват Лайънъл и Стела като абсолютно безгрижни и очарователни хора с неизчерпаема енергия, които се забавлявали постоянно и често чукали на вратите на родствениците си рано-рано сутринта.
Две фотографии, направени в Ню Йорк, показват Стела и Лайънъл усмихнати и щастливи. Лайънъл през целия си живот е бил строен мъж и имал зелените очи на баща си, съдия Макинтайър, както и червеникаворусата му коса. Двамата със Стела изобщо не си приличали и мнозина отбелязвали, че непознатите с изненада научавали, че двамата са брат и сестра, тъй като предполагали, че имат съвсем друга връзка.
Ако Стела е имала друг любовник, ние не знам нищо за него. Всъщност нейното име никога не е свързвано с когото и да било (поне до този момент) освен с Лайънъл, въпреки че била смятана за абсолютно безразборна в контактите си с млади мъже. Имаме сведения за двама младежи, хора на изкуството, които били страстно влюбени в нея, но Стела «отказала да се обвърже».
Всички сведения за Лайънъл отново и отново потвърждават, че той е бил тих и някак затворен човек. Много обичал да гледа как Стела танцува, как се смее и как се забавлява с приятелите си. Обичал и да танцува с нея, правел го постоянно и доста добре, но определено оставал в нейната сянка. Като че ли черпел жизнеността си от нея. А когато тя не била наоколо, се превръщал в нещо като «празно огледало». Бил почти незабележим.
Има и слухове, че в Ню Йорк е писал роман, но много болезнено приемал всяко напомняне за това, защото един по-стар романист подронил цялата му увереност, като му казал, че ръкописът е «пълен боклук».
Повечето източници обаче твърдят, че Лайънъл обичал изкуството, бил много спокоен човек и бил абсолютно доволен от живота, стига никой да не заставал между него и Стела.
Накрая, през 1924 година, Стела, Лайънъл, малката Анта и бавачката Мария се прибрали у дома. Мери Бет организирала огромно семейно събиране в къщата на Първа улица. Наследниците и до днес си припомнят с тъга, че това било последното парти, преди тя да заболее.
По това време се случил много странен инцидент.
Както бе споменато, Таламаска е имала екип от опитни детективи, които работели в Ню Орлиънс. Те никога не питали защо се разследва точно това семейство и точно тази къща. Един от тях, мъж, специалист в бракоразводните дела, пуснал слух сред модните фотографи в Ню Орлиънс, че ще плати добре за всяка отказана от семейство Мейфеър снимка, особено на онези, които живеели в къщата на Първа улица.
Един от тези фотографи, Нейтън Бранд, който имал модно студио на Сейнт Чарлз авеню, бил извикан на Първа улица за това голямо празненство и направил цяла серия фотографии на Мери Бет, Стела и Анта. Снимал и много от другите Мейфеър по време на следобеда, както обикновено правят фотографите по сватби.
Седмица по-късно, когато занесъл снимките на Мери Бет и Стела, за да си изберат, те отделили няколко, а останалите отказали.
Но след това Стела поискала една от отказаните снимки - групова фотография на нея, майка и? и дъщеря и?, на която Мери Бет държала голяма смарагдова огърлица около вратлето на Анта. На гърба на снимката Стела написала: