Но, моля ви, не казвайте на никого за тази история. Призраците са нещо обичайно в Ню Орлиънс. Лекарите, които ги виждат, не са! Не мисля, че Кортланд би одобрил, че съм ви разказал това. Никога не го споменах пред Пиърс. А пред Стела… е, честно казано, съмнявам се тя да се интересува от подобни неща. Всъщност много бих искал да знам от какво всъщност се интересува.»
Тези видения без съмнение се отнасят до още една от появите на Лашър, но ние не можем да оставим тази така ярка и забележителна история, без да обсъдим странната размяна на реплики пред вратата на библиотеката. Какво може да е имал предвид онзи братовчед с думите: «О, не, това не е мъжът»? Дали не е решил, че лекарят има предвид Лашър? И дали е направил тази забележка, преди да съобрази, че той е външен човек? И ако е така, означава ли то, че членовете на рода са знаели всичко за «мъжа» и често са говорили за него? Вероятно.
Погребението на Мери Бет било грандиозно, точно както сватбата и? преди около двайсет и шест години. Пълната информация за него дължим на погребалния агент, Дейвид О’Брайън, който се пенсионирал година по-късно и оставил бизнеса си на племенника си Ред Лониган, чието семейство също става източник на сведения.
Разполагаме и с някои семейни легенди за това събитие, както и със слуховете сред дамите от енорията, които присъствали на погребението и изобщо не изпитвали угризения да обсъждат семейство Мейфеър.
Всички са единодушни, че Даниъл Макинтайър не успял да издържи церемонията до края. Бил отведен у дома от Карлота, която се върнала, преди да свърши службата.
Преди погребението в гробището «Лафайет» били произнесени няколко кратки речи. Пиърс Мейфеър говорил за Мери Бет като за своя велик наставник; Кортланд я възхвалявал заради любовта и? към семейството и щедростта и? към всички. А Баркли Мейфеър казал, че Мери Бет е незаменима и никога няма да бъде забравена от онези, които са я познавали и обичали. Лайънъл през цялото време прегръщал ридаещите Бел и Милата Мили.
Малката Анта не била там, нито пък малката Нанси (осиновената дъщеря на Мейфеър, спомената по-рано, която Мери Бет навсякъде представяла като дете на Стела).
Стела изглеждала потисната и все пак не дотам убита от скръб, че да пропусне възможността да шокира множество от братовчедите и погребалния агент, както и приятели на семейството, като седнала на съседния гроб, заклатила крака и отпивала от прочутата си бутилка в амбалажна кесия. Когато Баркли завършвал словото си, тя му казала доста високо: «Хайде, свършвай вече! Тя мразеше тези неща. Ще се вдигне от мъртвите и ще ти каже да млъкнеш, ако не спреш».
Погребалният агент отбелязва, че неколцина от родствениците се засмели на тази забележка, а останалите едва сдържали усмивките си. Баркли също се засмял, а Кортланд и Пиърс само се усмихнали. Всъщност семейството било разделено по отношение на реакцията си по чисто етническа линия. Френските братовчеди били ужасени от изказването на Стела, но ирландските Мейфеър се смеели.
Но после Баркли избърсал нос и казал: «Сбогом, скъпа моя», целунал ковчега, после отстъпил назад към Кортланд и Гарланд и заридал.
Стела станала от съседния гроб, отишла до ковчега, целунала го и казала на свещеника: «Е, отче, продължавайте».
В края на словото на латински тя извадила роза от един от венците, скъсила стъблото и? и я закичила в косата си.
След това най-близките родственици се върнали в къщата на Първа улица и преди полунощ музиката и пеенето в салона станали толкова шумни, че всички съседи били потресени.
Когато съдия Макинтайър умрял, погребението му било доста по-скромно, но много печално. Той бил обичан от много Мейфеър и те пролели доста сълзи за него.
Преди да продължим, нека отбележим още веднъж, че доколкото знаем, Мери Бет е последната наистина силна вещица от това семейство. Можем само да предполагаме на какво би била способна, ако не беше толкова семейно ориентирана, толкова практична и така безразлична към суетата и славата. Именно поради това всичко, което е направила, е било за благото на семейството и?. Дори жаждата и? за удоволствия се е изразявала в организиране на семейни събирания, които скрепвали рода в несигурни времена.
Стела не питаела такава любов към семейството, нито пък била така практична. Нямала нищо против славата и обичала удоволствията. Но ключът към разбирането на нейната личност е, че тя не била никак амбициозна и като че ли не е имала много реални цели.