Нейното мото било: «Живей!».
От 1929 година историята на Мейфеър се превръща в история на Стела и малката Анта, нейното светлолико малко момиче със сладко гласче.
Продължение на историята на Стела
Семейните легенди, мълвата сред съседите и слуховете в енорията са единодушни, че Стела съвсем подивяла след смъртта на родителите си.
Докато Кортланд и Карлота се сражавали за контрола над семейното завещание, Стела започнала да урежда скандални празненства за приятелите си в къщата на Първа улица. Малкото семейни срещи, които организирала през 1929 година, били направо шокиращи заради контрабандната бира и бърбън и диксиленд оркестрите, както и заради хората, танцуващи чарлстон до зори. Много от по-възрастните братовчеди спрели да посещават тези събирания и никога вече не стъпили в къщата на Първа улица.
Мнозина от тях и не били поканени повече там. Между 1926 и 1929 г. Стела малко по малко разрушила огромното семейство, сплотено от майка и?. Или по-скоро отказвала да бъде вече негов организатор и то постепенно се разпаднало. Голям брой родственици напълно изгубили контакт с основното семейство, а децата им знаели малко за него. Те се превърнали в най-богатия източник на семейни легенди и прочие мълви.
Други братовчеди също били отчуждени, но все пак запазили връзките си. Всички наследници на Жулиен, например, останали близки с основното семейство, ако не за друго, защото били юридически и финансово свързани с него, тъй като Карлота никога не успяла да се откъсне от тях.
«Това е началото на края» - казал един от братовчедите. «Стела просто не иска да се занимава» - казал друг. А трети: «Ние знаем твърде много за нея и тя знае това. Не иска да ни вижда наоколо».
Образът на Стела от този период е на много активен, много щастлив човек, който не се интересува толкова от семейството като Мери Бет, но всъщност не се интересува истински от доста неща. Стела се интересувала особено от млади писатели и художници, както и от множество «интересни» хора, които често посещавали къщата на Първа улица. В това число влизали и писателите и художниците, които познавала от Ню Йорк. Неколцина нейни приятели споменават, че тя окуражавала Лайънъл да започне да пише отново и дори му направила кабинет в една от пристройките. Но се знае, че той така и не се върнал към писането.
На празненствата на Стела присъствали много интелектуалци. Тя станала изключително популярна сред онези, които не се страхували от общественото мнение. Старата гвардия, хората от кръга на Жулиен, били доста резервирани към нея, или поне така твърди Ъруин Дандрич. Съмнително е обаче дали това изобщо и? е правело някакво впечатление.
През двайсетте години Френският квартал в Ню Орлиънс преживява нещо като възраждане. Наистина по това време там са живели Уилям Фокнър, Шерууд Андерсън, Едуард Уилсън и други известни писатели.
Нямаме сведения Стела да е била обвързана с някоя определена личност, но била известна сред бохемските среди в Квартала. Често посещавала кафетериите и художествените галерии и водела музиканти да свирят за нея в къщата на Първа улица. Вратата и? винаги била отворена за безпарични поети и художници, точно както било и в Ню Йорк.
Слугите смятали това за същински хаос. За съседите то представлявало нескончаем скандал и шум. Но Стела никога не станала разпътна пияница, за разлика от законния си баща. Напротив, въпреки постоянното си пиене, никой не я е виждал пияна. Тя определено се отличавала с вкус и бистър ум през тези години.
По същото време започнала ремонт на къщата, като похарчила цяло състояние за пребоядисването и?, за измазването, за нови завеси и фини мебели в стил Ар деко. Двойният салон бил изпълнен със саксийни цветя, както описва Ричард Леуелин. Купила и огромно пиано «Бьозендорфер», а през 1927 г. инсталирала и асансьор. Преди това бил изграден и голям плувен басейн в задната част на моравата и кабина за преобличане до южната му страна, за да могат гостите да си вземат душ и да се преоблекат, без да си правят труда да влизат в къщата.
Всички тези нови приятели, забави и ремонтът шокирали по-улегналите братовчеди, но онова, което наистина ги настроило срещу Стела и станало причина за създаване на множество семейни легенди, било, че само година след смъртта на Мери Бет тя съвсем изоставила семейните сбирки.
Кортланд всячески се опитвал да я убеди да организира семейни срещи след 1926 година, но не успял. Той често присъствал на нейните соарета и балове, или както там се наричали. Веднъж тя организирала маскен бал, за който цял Ню Орлиънс говорил половин година. На него присъствали хора от всички прослойки на обществото. Къщата на Първа улица била разкошно осветена, сервирало се контрабандно шампанско. На страничната веранда свирел джаз бенд. (Тогава тази веранда не е била оградена с мрежа, това станало, когато Деидре се превърнала в инвалид.) Много от гостите плували голи в басейна и до сутринта там вече се вихрела същинска оргия. Или поне така говорели по-късно ужасените съседи. Братовчедите, които не били поканени, се ядосали много. Ъруин Дандрич казва, че те се обърнали към Карлота Мейфеър за обяснение, макар да знаели, че Стела просто не иска да ги вижда наоколо.